Сергей Лукяненко - Последен патрул

— Добър вечер, патрулни. — тихо каза Висшият Тъмен.

Спогледахме се със Семьон. И отново погледнахме към задната седалка.

— По-скоро вече е нощ. — казах аз. Нищо, че Семьон е хиляда пъти по-опитен от мен, преговорите трябва да водя аз. Като по-старши по Сила.

— Нощ. — съгласи се Завулон. — Вашето време. В Единбург ли?

— В Лондон.

— А оттам — в Единбург. Да разследвате случая с Виктор Прохоров.

Нямаше смисъл да лъжем. Да лъжеш винаги е неизгодно.

— Да, разбира се. — казах аз. — Против ли сте, Тъмен?

— Аз съм „за“. — отвърна Завулон. — Аз почти винаги съм „за“, колкото и странно да е това.

Той беше с костюм и вратовръзка — само че възелът беше разхлабен и най-горното копче на ризата беше разкопчано. Веднага си личи: човекът или е бизнесмен, или е на държавна служба… Впрочем, тук грешката ще е още при думата „човек“.

— Тогава какво искате? — поинтересувах се аз.

— Искам да ви пожелая приятно пътуване. — невъзмутимо каза Завулон. — И успех при разследването на убийството.

— А вас какво ви засяга? — попитах аз след неловка пауза.

— Леонид Прохоров, бащата на загиналия, преди двайсет години беше определен като потенциален Различен. Силен Тъмен Различен. За съжаление, — Завулон въздъхна, — той не пожела да премине инициация. Остана човек. Но продължаваше да поддържа добри взаимоотношения с нас, дори понякога ни помагаше. Не е хубаво, когато синът на приятеля ти е убит от някакъв мижав побъркан кръвопиец. Намери го, Антоне, и го изпечи на бавен огън.

Семьон не присъстваше на разговора ми с Хесер. Но явно знаеше нещо за Леонид Прохоров — съдейки по това как объркано почесваше лошо избръсната си брадичка.

— Точно това смятах да направя. — предпазливо казах аз. — Няма за какво да се притеснявате, Велики Тъмен.

— Ами ако ти потрябва помощ? — неочаквано предположи Завулон. — Ти не знаеш с какво ще се сблъскаш. Вземи…

В ръката на Завулон се появи амулет — фигурка, издялана от кост, изобразяваща озъбен вълк. От фигурката лъхаше Сила.

— Това е връзка, помощ, съвет. Всичко заедно. — Завулон се наведе напред и прошепна в ухото ми: — Вземи… патрулен. Ще ми благодариш.

— Няма.

— Все едно, вземи го.

Аз поклатих глава.

Завулон въздъхна:

— Е добре, добре, нека да има и глупави театрални ефекти… Аз, Завулон, се кълна в Тъмнината, че връчвам своя амулет на Антон Городецки, Светъл маг, без да тая никаква зла умисъл, без да възнамерявам да навредя на неговото здраве, душа и съзнание, и без да искам нищо в замяна. Ако Антон Городецки приеме моята помощ, това не налага никакви задължения на него, силите на Светлината и Нощния Патрул. Като благодарност за приемането на помощта, аз разрешавам на Московският Нощен Патрул три пъти да приложи светло магическо вмешателство до трето ниво включително, като не изисквам никаква ответна благодарност. Нека Тъмнината ми е свидетел!

До фигурката на вълка се завъртя тъмна топка, миниатюрна черна дупка, директно потвърждение на клетвата от Първичната Сила.

— Аз все пак не бих… — предупредително започна Семьон.

И в този момент телефона в джоба ми иззвъня и сам се включи в режим „високоговорител“. Никога не използвах многобройните му функции: високоговорител, органайзер, игри, вграден фотоапарат, калкулатор, радио. Използвах само вградения плейър. Но ето — и конферентната връзка свърши работа.

— Вземи го. — каза Хесер. — За това не лъже. А за какво — ще разберем.

Връзката се прекъсна.

Завулон се усмихна, продължавайки да ми подава фигурката. Аз мълчаливо я взех от дланта на Тъмният маг и я пъхнах в джоба си. Нямаше нужда да се кълна в нещо.

— И така, желая ви късмет. — продължи Завулон. — А, да! Ако не те затруднява, донеси ми като подарък от Единбург някакво магнитче за хладилника.

— Защо? — попитах аз.

— Колекционирам ги. — усмихна се Завулон.

И изчезна — пропадна през Сумрака в някой от дълбоките слоеве. Естествено, не хукнахме да го преследваме.

— Позьор. — казах аз.

— За хладилника… — измърмори Семьон. — Мога да си представя какво има в хладилника си… Магнитче… кутия стрихнин му донеси! Смеси го с шотландски хагис и го донеси.

— „Хагис“ — това са марка пелени. — казах аз. — Добри бяха, купувахме за щерката.

— Хагис е и храна. — Семьон поклати глава. — Макар че… ако съдя по вкуса… сигурно си приличат.

В наши дни е трудно да се насладиш на удоволствието от полета със самолет. Авариите с износените „Боинг-737“ и „Ту-154“, разсеяните швейцарски диспечери и точните украински ракетчици, арабските терористи — всичко това не предразполага към спокойно прекарване в удобното кресло. И нищо, че конякът в безмитния магазин е евтин, стюардесата е грижлива, а храната и виното са много добри — на човек му е трудно да се отпусне.