Сергей Лукяненко - Последен патрул

За щастие, аз не съм човек. Линията на вероятностите е прегледана от Хесер и Светлана. И аз самият съм способен да прегледам бъдещето в близките няколко часа. Ще долетим, ще долетим спокойно, ще кацнем меко в Хитроу и ще успея да се прехвърля на самолета за Единбург…

Така че можех спокойно да си седя на мястото в бизнес-класата (предполагам, не заради неочакваната щедрост на шефа, а просто поради липса на други билети), да пийвам прилично чилийско винце и съчувствено да поглеждам към жената от другата страна на пътеката. Беше я страх. Непрекъснато се кръстеше и беззвучно шепнеше молитви.

В края на краищата не издържах, протегнах се към нея през Сумрака и леко я погалих по главата. Не с ръката — с мисълта си. Докоснах многократно боядисваната коса с онази ласка, която при хората е присъща само на майките и която мигновено развява всички тревоги.

Жената се отпусна и след минута спокойно заспа.

Мъжът до мен беше далеч по-спокоен, при това — доста развеселен. Той деловито отпуши двете бутилчици джин, донесени от стюардесата, смеси ги с тоник в пропорция едно към едно и ги изпи — след което задряма. Изглеждаше като типичен представител на бохемите — с дънки и плетен пуловер, с къса брада. Писател? Музикант? Режисьор? Какви ли не хора привлича Лондон — от бизнесмени и политици до бохеми и лентяи…

Можеше и аз да се отпусна, да погледам през прозорчето тъмните простори на Полша и добре да помисля.

Преди появяването на Завулон всичко изглеждаше доста просто. Момчето Витя се е сблъскал с гладен или глупав (или и едното, и другото) вампир. Загинал. Вампирът, след като утолил глада си, е съобразил какво е направил и се е скрил. Рано или късно, действайки по старите проверени полицейски методи, Нощният Патрул на Единбург ще провери всички местни и външни кръвопийци, ще изясни наличието или отсъствието на алиби, ще установи наблюдение — и ще хване убиеца. Хесер, изпитващ някакъв комплекс на вина пред бащата на Виктор, който отказал да стане Светъл Различен, но помагащ на Нощният Патрул, е решил да ускори това благородно дело. Едновременно с това ми дава възможност да натрупам опит.

Логично?

Абсолютно. Нищо странно.

После се появява Завулон.

И нашият благороден Леонид Прохоров, несбъднатия Светъл Различен, бива обрисуван в нова светлина! Оказва се, че той още е и несбъднат Тъмен! Помагал е на Дневният Патрул, затова и Завулон гори от желание да накаже убиеца на сина му?

Възможно ли е?

Явно е възможно. Значи човекът е решил да играе едновременно и за двете страни. За нас, Различните, е невъзможно да служим едновременно на Светлината и Тъмнината. За хората е по-просто. Повечето от тях живеят именно така.

Тогава… тогава убийството на Виктор може и да не е случайно. Може би Завулон е узнал, че Прохоров помага и на нас — и му е отмъстил, убивайки сина му. Чрез някой друг, разбира се.

Или обратното. Колкото и да е тъжно, но и Хесер може да даде заповед за ликвидирането на Виктор. Не за отмъщение, разбира се! Но Великият винаги ще намери морално приемлива форма, за да оправдае желанието си.

Стоп, но защо тогава Хесер ще ме изпраща в Единбург? Ако е виновен, то със сигурност знае, че няма да прикривам вината му!

А ако е виновен Завулон, тогава е още по-безсмислено той да ми помага. Със Завулон, независимо от всичките му жестове, бих се разправил с голямо удоволствие!

Значи не са Великите…

Отпих малка глътка. Оставих чашата.

Великите не са замесени, но се подозират един другиго. И двамата разчитат на мен. Хесер знае, че няма да изпусна възможността да натрия носа на Завулон. Завулон разбира, че съм способен да тръгна дори срещу Хесер.

Прекрасно. По-добра ситуация не може и да се желае. Велик Светъл и Велик Тъмен, при това едни от големите имена в световната борба между Светлината и Тъмнината, са на моя страна. Аз мога да получа помощ от тях. Ще ми помогне и Фома Лермонт, шотландец с фамилия, която звучи много приятно за руското сърце. Значи вампирът няма да избяга.

И това ме радва. Твърде често злото остава ненаказано.

Станах и внимателно минах покрай съседа си. Погледнах таблото. Тоалетната в предната част на самолета беше заета. Естествено, най-лесно беше да почакам, но ми се прииска да се поразтъпча. Отдръпнах завесата, разделяща бизнес-класата от икономичната, и тръгнах към задната част.

Както се казва в известната иронична поговорка, „пътниците от икономичната класа пристигат едновременно с пътниците от първа класа, само че доста по-евтино“. Е, в нашия самолет нямаше първа класа, но и бизнес-класата не беше лоша — хубави, широки седалки, големи разстояния между редовете. И пак — стюардесите са внимателни, храната е вкусна, пиенето е в изобилие.