Сергей Лукяненко - Последен патрул

Вторият лист на факса липсваше. Явно текстът там беше изцяло личен. Затова не видях и подписа.

— Фома Лермонт. — каза Хесер. — Ръководителят на шотландския Патрул. Стар приятел.

— Аха… — замислено проточих аз. — Значи…

Погледите ни пак се срещнаха.

— А, не, дали е роднина на Михаил Юриевич 2 2 Става въпрос за Михаил Юриевич Лермонтов — известен руски поет (1814–1841). Бел.прев. — сам ще го попиташ. — каза Хесер.

— Друго искам да питам. „Ко“ — това „командир“ ли е?

— „Ко“ — това е… — Хесер се запъна и с явно недоволство погледна към листчето. — „Ко“ — това си е „ко“. Не те засяга.

Погледнах снимките. Млад човек — това е бедният Виктор. Момиче — съвсем младо. Годеницата му, какво да се чудя. И по-възрастен мъж. Бащата на Виктор?

— Косвените данни говорят за вампирско нападение. Но защо ситуацията изисква нашата намеса? — попитах аз. — Сънародниците ни често загиват в чужбина. Дори от вампири. Не се ли доверявате на Фома и подчинените му?

— Доверявам им се. Но те нямат опит. Шотландия е мирна, уютна и спокойна страна. Може и да не успеят да се справят. А ти често си се занимавал с вампири.

— Когато се налага… И все пак? Да не би защото баща му е политик?

Хесер се намръщи:

— Какъв политик е той? Бизнесмен, напъхал се за депутат, на гласуванията само натиска копчетата.

— Колко кратко и ясно… Но не вярвам, че няма и друга причина.

Хесер въздъхна.

— Преди двайсет години бащата на момчето беше определен като потенциален Светъл Различен. Доста силен. Той се отказа от инициацията, реши че иска да остане човек. Тъмните директно ги изгони. Но с нас поддържаше известни контакти. Понякога ни помагаше.

Кимнах. Да, рядък случай. Много рядко хората се отказват от възможностите, които се откриват пред Различните.

— Може да се каже, че се чувствам виновен пред Прохоров-старши. — каза Хесер. — И ако не мога да помогна на сина… поне няма да позволя убиецът му да се измъкне безнаказано. Ти ще отидеш в Единбург, ще намериш този побъркан кръвопиец и ще го стриеш на прах.

Това беше заповед. Но аз и без това не смятах да споря.

— Ко… — неволно се запънах. — Кога тръгвам?

— Иди в международния отдел. Вече трябва да са подготвили документи, билети, пари. И легенда.

— Кого? За мен ли?

— Да. Ще работиш неофициално.

— Контакти?

Неизвестно защо Хесер се намръщи и ме погледна с подозрение:

— Само с Фома… Антоне, стига си се гаврил!

Погледнах го с недоумение.

— „Ко“ — това е началото на думата „кобел“ 3 3 „Кобель“ на руски означава „пес“, куче от мъжки пол. Другото му значение в разговорната реч (жаргон) е „развратник“. За да не наруша играта на думи, я оставих непреведена. Бел.прев. — изръмжа Хесер. — Младост… свободните нрави на ренесансовата епоха… Край, изчезвай! И се постарай да тръгнеш с първият полет. — Той се поколеба за момент, но все пак добави: — Ако Светлана няма нищо против. А ако има, обади ми се, ще се опитам да я убедя.

— Тя ще е против. — уверено заявих аз.

И все пак, защо се обиди Хесер? И защо ми обясни за „кобел“-а?

Светлана постави пред мен чиния, пълна с печени картофи с гъби. След това на масата се появиха вилица и нож, солница, кисели краставички, чаша и малка стограмова гарафа с водка. Гарафата беше току-що извадена от хладилника и моментално се запоти от топлината.

Идилия!

Мечтата на мъжа, завърнал се от работа. Съпругата шета около печката и сервира вкусни и вредни неща. Иска да ме помоли за нещо ли? Дъщерята тихо си играе с конструктора — на пет години престана да се интересува от кукли. Впрочем, строи не автомобили и самолети, а малки къщички, може би ще стане архитект?

— Свете, командироват ме в Единбург. — за всеки случай повторих аз.

— Да, чух. — спокойно отвърна Светлана.

Гарафата се издигна над масата. Протритата тапа се измъкна от гърлото. Тънка прозрачна струя студена водка потече в чашата.

— Трябва да летя тази нощ. — казах аз. — Няма полет до Единбург, затова ще летя до Лондон, а там ще се прехвърля…

— Тогава не пий много. — обезпокои се Светлана.

Гарафата описа вираж и се понесе обратно към хладилника.

— Мислех, че ще се разстроиш. — обидено казах аз.

— Какъв е смисълът? — Светлана си напълни и нейната чиния. Седна до мен. — Няма да тръгнеш ли?

— Ще тръгна…

— Именно. Остава само Хесер да започне да звъни и да обяснява колко е важна командировката ти. — Светлана се намръщи.

— Тя наистина е важна.