Сергей Лукяненко - Последен патрул

— Имало е два случая в историята, когато големът-страж е служил едновременно и като обвивка на пазеното. — каза Едгар. — И за първи път тази хитрост е използвал един от учениците на Мерлин.

Мислено благодарих на неизвестния ми маг, който толкова удачно потвърди думите ми. Но си позволих само замислено кимване:

— Ето. Сигурно Мерлин е споделил идеята си с него. Или той е помагал на учителя си да създадат голема-змия.

Едгар кимна. Каза:

— Ако имахме руната… С нея най-лесно щяхме да неутрализираме голема…

Той повярва.

— Сами сте си виновни. — казах аз. — Не трябваше да организирате тайни общества, а да изложите догадките си за всеобщо обсъждане. Всеки Различен е губил някого…

— Недооценяваш силата на бюрокрацията. — с отвращение каза Едгар. — Обсъждането би се проточило стотици години. И в крайна сметка биха решили да не предприемат нищо.

— Не може да бъде. — измърморих аз.

— Ти просто си много млад… и далеч от управленческите структури. Хесер и Завулон биха се съгласили с мен.

Аз свих рамене. Може би биха се съгласили.

Интересно, дали Хесер има за кого да тъгува? Той обича Олга, а тя сега е до него. Той дори се изхитри да направи сина си Различен. Но… нима за хиляди години Великият Хесер не е губил любими, приятели, деца? Сигурно е губил! И сред тях е имало не само хора, а и Различни. Онези, които са отишли в Сумрака.

А Завулон? Да, разбира се, такъв, какъвто е сега — Завулон не обича никого. Но нима винаги е било така? Някога той е бил дете, точно като останалите, само че притежаващо потенциал на Различен. Така се е получило, че е стъпил на пътя на Тъмнината. Но не е възможно никога да не е обичал някого! Дори Тъмните могат това… дори злите и безсърдечните като Алиса Донникова…

Интересна ситуация. По принцип, действията на Последния Патрул са в полза и на Хесер, и на Завулон! Всеки стар Различен би трябвало да го радва идеята за връщането на отишлите си.

Макар че, разбира се, те никога няма открито да признаят това.

Стюардесата разнесе обяда. Пак ми предложи коняк, но отказах. Стига толкова, в Единбург трябва да съм във форма.

Зад гърба ми Едгар се хранеше с апетит. Генадий замислено ровеше с вилицата, подбирайки парчетата месо. Като го погледнех, изобщо ми се отяждаше месо. Насилих се да изям салатата и парче сирене. Чак е обидно, че всичко беше толкова вкусно. Трябваше да си поискам вегетариански обяд.

Саушкин извади манерка от джоба си. Отвъртя капачето и отпи глътка. Прибра манерката и демонстративно облиза изцапаните си устни.

— Знаеш ли, Едгар, едно нещо ме учуди. — тихо казах аз. — Уж винаги си мразел кръвопийците. А към вампирите, нарушили Договора… И си свалил регистрацията на престъпник?

— Успокой се, Антоне. — миролюбиво каза Едгар. — Това, че Гена разкъса Светлите на булеварда — той просто се защитаваше. В Единбург… е, лошо стана. Но и това в известен смисъл беше самозащита. Гена дори не изпи момчето, беше му неприятно да пие приятел на Костя, затова изля цялата кръв…

— А как е достигнал до Висше ниво? — попитах аз, гледайки към Генадий.

Вампирът леко отвори уста, изваждайки зъбите си. Поклати глава.

— В записките на сина му е останала рецептата за „Коктейла на Саушкин“. — невъзмутимо каза Едгар. — Да, Гена се е повишил незаконно. Но поне не е убивал хора за това…

— Сигурен ли си? — попитах аз, гледайки към Генадий. Зъбите му излизаха все повече и повече. Интересно, какво ли ще направи Котката на Шрьодингер, ако се опитат да ме захапят през пухкавото й тяло?

— Какво не е наред? — Едгар протегна ръка и здраво стисна рамото на Генадий. — Да не би да не знам нещо за своя съратник?

— Лъже. — каза Генадий. — Опитва се да ни скара.

— Не мисля така. — Едгар продължаваше да държи вампира за рамото. И очевидно, вече полагайки усилия за това. — Развълнуван си, Гена. Успокой се.

— Напълно съм спокоен. — процеди вампирът.

— Убивал ли си хора? — невъзмутимо попита Едгар. — Нямало е никаква рецепта на коктейла, изпратена от сина ти по електронната поща, нали?

— Убивал съм. — каза Генадий. Отново извади манерката и я разклати. — Но рецепта имаше! Ето го, коктейлът на Костя. Не гледах пощата, не ми беше до това! Чак през пролетта прочетох писмото, само че вече беше късно… И сега какво?

— В апартамента му намериха петдесет изпити тела. — обясних аз. — Защо, мислиш, днес всички Патрули са под тревога? Гена са готови да го разкъсат на парчета собствените му хора, заради него останаха пет години без лицензи.