Сергей Лукяненко - Последен патрул

Между другото, а защо да не го разгледаме почти сериозно?

Не за себе си, разбира се. За нашия скъп Последен Патрул.

И така, Венецът на Всичко е скрит в тялото на тази нещастна двуглава твар. Някъде по средата. Където е началото на едната половинка и края на другата. Където главата и опашката са неразделни… Върви назад, тоест — на петия слой, и там ще намериш!

Всъщност това се получи доста убедително. Ако се каже със сериозна физиономия. Те нямат Руната и едва ли Едгар ще успее да я достави. Нека се опитат да унищожат голема, сътворен от Мерлин!

Разбира се, ако наистина намерят Венеца на Всичко в корема на пълзящият урод, това ще бъде… това ще бъде доста обидно.

Но много се съмнявам.

— Усмихваш се. — каза Генадий. — Какво си намислил?

— По-тихо. — казах аз. — Повдигам си духа. По-добре ми поръчай един коняк.

Генадий стисна зъби и млъкна.

От толкова размишления в пашкула от пълна тишина напълно изпуснах момента на излитане. Погледнах илюминатора — вече бяхме високо, над първия облачен слой. Пфу, сега навсякъде ми се привиждат слоеве, които трябва да се преодоляват…

Не, все пак нещо ме привличаше в тази строфа. Глава и опашка, така ли? Чувал съм за това. В магията? Не, по-скоро във фолклора. В някакви вярвания… Ами да, разбира се! Египетските, а по-късно — и европейските митове. Алхимичните трактати. Будизма — колелото Сансара, прераждането.

Уроборос.

Змията, изяждаща опашката си.

По кожата ми пробяга тръпка. Ох, не напразно Мерлин е поставил на петия слой страж с формата на двуглава змия… В нея, разбира се, няма никакъв Венец.

Но намек има, и то какъв!

Начало и край. Сам се поражда, опложда и убива. Вечната и неизменна сила, разтваряща се в пространството и отново възстановяваща се, безкрайният кръг на времето, защита от хаоса и мрака, обграждащи Вселената, обкръжаваща и поддържаща света, носеща живот в смъртта, а смъртта — в живот, едновременно неподвижна и движеща се…

Смърт и възраждане.

Безкраен поток от Сила, умираща и възстановяваща се…

Аз разбрах.

Разбрах всичко.

Пръстите ми се разтрепериха, затова стинах подлакътника. Улових подозрителния поглед на Генадий и казах:

— Страх ме е да летя. Поръчай ми коняк, а? Бъди човек, поне за малко.

Генадий мълчаливо се надигна и извика с жест стюардесата.

Уроборос.

Начало и край. Смърт и живот. Колело от Сила, удържащо Вселената.

Разбрах всичко. Първи след Мерлин. Ще има с какво да се гордея, ако остана жив!

— Нещо измисли. — каза Едгар. Надигна се, наведе се през облегалката и с любопитство погледна в очите ми: — Ей, Антоне! Бях прав, имаш някаква идея.

— Имам. — потвърдих аз. — Едгар, все пак искам да те попитам още веднъж… сигурен ли си, че е безопасно да извличате отишлите си? Нали знаеш какво е Сенките на Владиките?

— Знам. — Едгар помрачня. — Това са отишлите си магове, призовани от петия слой, където могат да съществуват известно време. Изтръгнати от родната им среда, напомпани със Сила, обезумели… унищожаващи всичко наоколо с нечувана жестокост. Антоне, не трябва да сравняваш насилственото извличане и използване на отишлите си с тяхното възкресяване. Знаеш ли, ако те събудят през нощта, ударят те по главата, залеят те с лайна и започнат да ти крещят нещо в ухото — и ти ще започнеш да буйстваш.

— Значи твърдо сте решили… — Аз помълчах. Не трябваше да се „предавам“ веднага. Едгар не може да прочете мислите ми, все пак съм Висш, но може да почувства лъжата в интонацията ми или в израза на лицето ми. Генадий — също. — Едгар, какви са гаранциите ми?

— Какви гаранции? — изуми се той.

— Гаранции за това, че когато ви обясня всичко, няма да заповядаш да взривят бомбата в Москва. И ще свалиш Котката на Шрьодингер от шията ми.

Едгар се усмихна:

— Много искаш.

— Много давам. — отвърнах аз със същата интонация.

— Клетва в Светлината и Тъмнината устройва ли те?

— Едгар! — студено каза Генадий. — Всичко си има граници!

— Кълна се в Светлината, Тъмнината и равновесието между тях, — отчетливо заговори Едгар, протягайки ръка между мен и Генадий, — че, ако ни помогнеш да овладеем Венеца на Всичко, ще сваля от теб Котката на Шрьодингер, няма да дам заповед за взрива в Москва и ще позволя да участваш в дуел с Генадий. Ако победиш, няма повече да преча на теб и твоето семейство, освен ако не ме нападнете първи. Ако загубиш, се задължавам да не предприемам нищо срещу Светлана или Надя. И пак — освен ако не ме нападнат първи. Кълна се!