Сергей Лукяненко - Последен патрул

На дланта му възникна топче, наполовина светещо, наполовина тъмно, сякаш изсмукващо светлината. Топчето бавно се въртеше, светлината се преливаше в тъмнина, а тъмнината — в светлина.

— Едно уточнение. — казах аз. — Какво означава „ако помогна да овладеете“? Кога ще е това?

— Когато Венеца бъде в ръцете ни.

— Не съм съгласен. — Аз поклатих глава. — Има голяма вероятност всички да загинете, опитвайки да вземете Венеца. А Котката може да бъде свалена само от онзи, който я е поставил. Не ми харесва да прекарам остатъка от живота си без никаква магия и с тази гадост на шията.

Едгар се замисли. Или по скоро — преструваше се, че мисли. Сигурно отдавна е определил границите, до които може да отстъпи.

— Уточнявам. — каза той, гледайки въртящото се топче от Светлина и Тъмнина на дланта си. — Ще заповядам да не взривяват бомбата в Москва веднага след като сметнем думите ти за истина. Ще сваля Котката преди да тръгнем за Венеца. Но ти ще бъдеш до нас, привързан с клетва да не ни пречиш. Това е максимума, на който съм съгласен.

Сега беше мой ред да се преструвам, че обмислям. Съгласен ли съм или не с тези условия? Ако смятах да кажа истината, най-вероятно трябваше да продължавам да искам…

— Още едно уточнение. — казах аз. — Не само ще свалиш Котката, но и ще ми позволиш да се отдалеча на безопасно разстояние. Не искам неволно да влизам в бой на ваша страна!

— В бой? — с любопитство каза Едгар. — Предполагам, че нямаш предвид бой със сътрудниците на Лермонт?

— Не, не с тях. — Аз се усмихнах. — И без тях ще имате достатъчно проблеми, повярвай ми.

— Добре. — каза Едгар. — Ще ти позволя да се отдалечиш на безопасно разстояние преди да тръгнем за Венеца. Но след това ще се задължиш да се върнеш за дуела с Генадий. Той… той много иска това.

— Съгласен съм. — казах аз. Протегнах ръка. — Кълна се в Светлината.

На дланта ми възникна и моментално изчезна огнена сфера. Котката на шията ми недоволно се сви — и се отпусна. Това не беше моя магия, изначалната Сила сама решаваше дали да потвърди думите на мага или не.

— Генадий, а ти потвърждаваш ли задълженията на Едгар? — попитах аз.

— Да. — Той не се опита да се закълне в Тъмнината. Изначалната Сила рядко обръща внимание на вампирите. Но аз му вярвах. Все пак за Генадий беше по-важно да си върне сина и жената. Отмъщението отиде да втори план.

Внезапно се досетих, че Сферата на Мълчанието не пречеше на пътниците да наблюдават неочакваната илюминация и се огледах.

Не, всичко беше наред. Пътникът от другата страна на пътеката спеше. Съседът му до прозореца работеше на ноутбук. Какви юнаци са тези делови хора…

— Да се слезе на седмия слой е невъзможно. — казах аз. — По никакъв начин. На това е способен само нулев маг… или онзи, който се е развъплътил и е отишъл в Сумрака.

Генадий се напрегна. Едгар попита с леден тон:

— Това ли е съветът ти?

— Не. — поклатих глава аз. — Мерлин е обяснил всичко много добре. Вие просто сте се заинатили с тази идея за седмия слой! Е, не само вие… — самокритично добавих аз. — А Мерлин не е оставил просто инструкции за вземане на Венеца! Той е говорил за проблема като цяло. За възможността да се срещнеш с отишлите си!

Едгар и Генадий се спогледаха.

Да, това би трябвало да ги заинтересува. И успя.

— Върви напред, ако си силен като мен! — изрецитирах аз. — За какво говори? За пътя към седмия слой, където живеят отишлите си! А ако не си нулев маг, тогава какво? Тогава ти трябва артефакта, създаден от Мерлин. Венеца на Всичко. И къде да го вземеш? Надписът на шестия слой гласи: „Върви назад, ако си умен като мен“! А какво има на петия слой?

— Стражът. Голем в облика на двуглава змия. — Едгар присви очи.

— Глава и опашка, всичко е слято в едно! — тържествуващо казах аз. — Това не е просто страж, идиоти! Това е обвивка, защита на артефакта! Чел ли си приказки като малък? Смъртта на Кащей е в яйце, яйцето — в патица, патицата — в сандък… И тук е същия принцип. Между другото, — в прилив на вдъхновение добавих аз, — няма да се учудя, ако когато разкъсате голема на две, от него да излезе още някаква твар. Или дори да излети. Най-вероятно ще се опита да избяга, така че бъдете готови да свалите летяща цел!

— Така животът и смъртта са неразделни. — каза Едгар. И се замисли.

— Смъртта на голема — нов живот за отишлите си. — прошепна Генадий. — Едгар, може ли това да е истина?

Едгар мислеше. Нещо си припомняше.

— Между другото, вероятно Венецът е активатор на голема. — добавих аз. — Мерлин е обичал простите и изящни решения.