Владимир Василиев - Ликът на Черната Палмира

— Шефе — мрачно попита николаевецът. — Нещо не мога да разбера — осъждаш ли, или одобряваш?

Шереметиев потисна дълбока въздишка:

— Ти, без съмнение, помогна да хванем Ямаеца без бой и загуби. Така че по-скоро одобрявам.

Ефим мълчаливо слушаше разговора — разбира се, не му и хрумваше да ги прекъсне.

— Виждам, че искаш да се прибираш — обърна се Лайк към Шведа. — Върви, почини си. Платон! Към гарата, ако обичаш!

И — по-тихо:

— Николаевският е точно след четирийсет минути.

— Благодаря — измърмори Шведа. Наистина му се искаше да се прибере.

Пред гарата Шведа стисна протегнатата ръка на шефа, кимна на Ефим и излезе.

— Ще те потърся след седмица — каза Лайк. — Ще има голяма оперативка за разбор.

— Ъхъ. Доскоро.

Вратата се затвори почти безшумно и лимузината потегли.

През последните часове Шведа беше обзет от странно и не много приятно чувство за нереалност на ставащото. Сигурно просто беше уморен. А може би развъплътения едва тази сутрин Питер беше изсмукал от него твърде много морални сили. Възможно. Всичко е възможно.

Не му се искаше нищо — дори да заблуждава хората на гарата. Вместо това Шведа честно изчака реда си на опашката пред касата и си взе билет по обичайния начин, сякаш не беше Различен.

На николаевския влак рядко пътуваха в спални вагони, затова винаги имаше билети. За всеки случай Шведа си взе два — че току-виж му се падне някой досаден спътник…

Купувайки за из път неизменната „Оболон“, Шведа се настани в купето. Той чувстваше, че след малко просто ще падне и ще заспи. Но му предстоеше още един разговор — с онзи, когото Шведа най-малко очакваше.

След около половин час и две бутилки „Съборно“, на вратата се почука — много внимателно и вежливо.

— Да! — недоволно извика Шведа, предполагайки, че това ще са някакви продавачи на вестници или шафнерът.

Вратата се плъзна настрани и на прага се появи младеж, без съмнение — Различен.

— Добър вечер, Дмитрий — доброжелателно поздрави гостът. — Моля ви, елате с мен, искат да поговорят с вас.

— Кой? — учуди се Шведа.

— След малко ще разберете.

Младежът се усмихна обезоръжаващо, което изобщо не се хареса на Шведа: гостът беше Светъл.

Но все пак се наложи да отиде.

Влизайки в по-следващото купе, Шведа буквално замръзна: зад масичката седеше не друг, а Шиндже, Съдията на Мъртвите.

— З… здравейте… — измърмори обезкуражения Швед.

— Здравейте, млади човече. Седнете… Ето значи какъв сте били. Гръмовержецът със свещника.

Шведа предпазливо седна на леглото срещу Шиндже.

Той изглеждаше доста банално — типичен пенсионер, само карираната му шапка беше свалена и висеше на кукичка над ключа за лампата. Младежът-Светъл изобщо не влезе в купето — остана отвън и затвори вратата.

Известно време Шиндже толкова внимателно разглеждаше Шведа, че той чак се смути.

— Да — каза неочаквано Шиндже, както се разбра — отговаряйки на незададен въпрос. — На Озхар ще му се наложи да напусне Патрула. Всъщност точно в този момент той облича инквизиторското наметало.

Шведа озадачено погледна стария Различен:

— Озхар го вземат в Инквизицията?

— А защо не? Совината Глава няма навика да пилее ценни кадри. Най-вероятно ще вземат и момичето — веднага щом свърши разследването.

— Но… Нали Озхар предаде Тъмнината…

— Това какво я интересува Инквизицията? — сви рамене Шиндже. — Тъмнина, Светлина… Всичко това са не повече от условности. Светлината лесно става Тъмнина, когато започне да преследва собствените си интереси.

— А Тъмнината?

— А Тъмнината също толкова лесно става Светлина, когато не преследва своите. Просто интересите при Различните, освен своите собствени, са далеч повече, отколкото при обикновените хора.

— А Инквизицията…

— А Инквизицията просто следи този засилен пумпал да не спре да се върти. Ако спре — ще падне, и това ще е наистина страшно. Само това крепи Инквизицията, а чрез нея и Патрулите. Ако така нареченото добро спре да се сражава с така нареченото зло — светът ще свърши. Просто ще свърши, ще застине като снимка. Инквизицията има интерес този свят да живее. А кой в момента се нарича добро и кой зло — каква е разликата? Въпросът е в това, този пумпал да се върти, а така наречената борба — да съществува. Ти ще го разбереш… по-късно. Когато пораснеш. И ако ти се стори, че пумпалът пада — ще станеш инквизитор.

Шведа интуитивно почувства, че сега може да зададе всякакви въпроси — Шиндже ще отговори.