Владимир Василиев - Ликът на Черната Палмира

Совината Глава въздъхна и се зае с магическото си оръжие; едновременно с това Великите приеха сумрачния си облик, окончателно потапяйки се в сумрака.

— Спрете! — извика неочаквано Озхар и застана до Тамара и Ямаеца. — Няма да позволя да я убиете! Аз съм с тях!

— Озхар, какво ти става? — изуми се Лайк.

— Вече реших, Лайк! Не можеш да ме разубедиш.

Ямаеца отметна глава и се разсмя тържествуващо:

— Е, Дункел? Как ти харесва такъв обрат? Любовта е добър множител за нашите сили! Сега май вече можем да победим, а?

— Озхар, опомни се! — Лайк изглеждаше напрегнат, а той винаги маскираше объркването си с напрегнатост.

Останалите очевидно също не очакваха подобно прегрупиране на силите, което наистина променяше много неща. В моменти на силно душевно сътресение способностите на Различните се увеличават. Ако правилно се използваше поривът на влюбените, при това ако се извърши от опитен маг… Накратко, положението на сборния отбор на Великите рязко се усложни.

А на Озхар му беше все едно: той улови такъв поглед от Тамара, че всякаква мисъл да отстъпи сега му изглеждаше нелепа.

Сборният тим на Тъмнината, Светлината и Инквизицията се колебаеше. Очевидно предварителният сценарий беше нарушен по най-неочакван начин и ситуацията стана критична.

„Колко ми омръзна всичко това!“ — помисли си голият Швед в ъгъла и помръдна неловко. Гърбът го болеше от удара в стената. Невидимите въжета, които го бяха привързали, изчезнаха преди две минути — очевидно Ямаеца беше сметнал, че няма нужда да хаби магическа енергия за това.

Шведа често действаше, подчинявайки се на първия си порив.

Почти в центъра на стаята, на около два метра от него, стоеше Ямаеца — с гръб към него. В ъгъла — чугунен свещник, висок почти метър.

Нямаше смисъл да се опитва да надвие Ямаеца с магия. Щом суперите се колебаят…

Накратко, Шведа стана на крака, грабна свещника, излезе от сумрака и без никаква магия, с всички сили трясна Ямаеца по темето с няколко пълноценни килограма банален чугун.

Какво се случи после — не запомни, защото припадна от магически удар. Като че ли всичко наоколо светеше и гърмеше. На два пъти той пропълзяваше в сумрака, но всеки път го изхвърляха в обикновения свят.

А после всичко свърши.

Шведа отвори очи и се огледа.

На мястото на олтара слабо димеше разтопена обсидианова купчина с неясна форма. Малко по-встрани Озхар беше прегърнал Тамара. Совината Глава, критично наклонил глава към рамото, наблюдаваше как четирима инквизитори полагат върху обездвижения Ямаец нови и нови охранителни въжета с печати. Светлите очевидно вече си бяха тръгнали. А на противоположната стена, облегнали се на прокъсаните тапети, седяха Завулон и Лайк и се хилеха неудържимо.

— Не, покрай твоите момци… ха-ха-ха! Някой път… някой път направо ще умра! — Завулон прекъсваше думите си с изблици на смях. — Можеш ли да си представиш подобно нещо? Със свещник! По чутурата! Без никаква магия!!! Ахх-ха-ха-ха!

Лайк се превиваше и тресеше рокерските си къдрици. Не можеше да произнесе и дума.

Шведа се надигна на лакът. Миришеше на нещо противно, като карбид. Той си спомни, че е съвсем гол и се опита на направи някаква илюзия, но достъпът до магията беше надеждно закрит. Без съмнение, инквизиторите се бяха постарали.

Подпирайки се на стената, Шведа се надигна и болезнено срита злополучния свещник.

— Ай! — извика той и заподскача на един крак. — Мамка му! Слушайте, някой да има панталони, а? Никой ли няма?

Завулон и Лайк се разцвилиха с нова сила. А останалите просто не обърнаха внимание на Шведа.

„Винаги е така — помисли си печално Шведа. — Великите нямат време за банални панталони. Всъщност Великите нямат време за нищо, освен за загадъчните си велики дела.“

Шведа по принцип разбираше какво правят инквизиторите и патрулните на Марсово поле. Развъплъщават оживялата чрез старанията на Ямаеца градска същност. Но изобщо не схващаше смисъла в отделните действия на участниците в това тайнство.

Шведа не отиде с останалите при Вечния огън — остана в колата.

Пристигнаха около десетина инквизитора, включително Кармадон — Совината Глава, Хена, Витезслав и Максим. От Тъмните патрулни присъстваха, колкото и да беше странно, най-вече киевчани — Шведа изобщо не се учуди на присъствието на Ираклий, но изобщо не очакваше да види Лариса Наримановна в Питер. Е, а без Лайк и Завулон такова мероприятие беше просто немислимо. Озхар и Тамара, разбира се, също бяха привлечени. Шведа седеше в колата до отворената врата и мрачно опустошаваше плоска половинлитрова бутилка „Джак Даниълс“. За неговото състояние водката щеше да е по-подходяща, но да пиеш водка сам беше някак не по руски. Водката трябва да се пие от чаши, — независимо дали с наздравици или не, — но в компания. А виж, задокеанската ръжена пърцуца може да я пиеш от бутилка и сам. Всъщност уискито беше най-доброто, което можеше да предложи расата на закоренелите индивидуалисти на расата духовни непукисти.