Владимир Василиев - Ликът на Черната Палмира

На душата му беше гадно. По много причина. Само преди седмица Шведа, заминавайки оттук, не се съмняваше в удържаната победа, в постигнатите успехи. Добре проведоха операцията — защо да не се радват? Наистина, притесняваше го не особено желаното повишение, но пък го зовяха родният юг, Николаев, Одеса, Кинбурн, морето.

Всичко беше пределно ясно и пределно просто. Сблъскаха се с Черните и в крайна сметка победиха. Нищо не предвещаваше толкова скорошно завръщане в Питер и при такива нетривиални обстоятелства. И дори нелепият удар със свещника, който сега изглеждаше невероятен дори на самия Швед, изобщо не го топлеше. Да извадиш от строя силен маг с немагически метод? Нищо, че вниманието му е отвлечено от цели шест супера… Не, това са приказки за новоинициирани Различни.

Общо взето, произшествието приличаше на фарс или лош сън.

„В този проклет град и битките не са битки, и магията е някак странна… — сърдито си помисли Шведа, надигайки за пореден път бутилката. — Мамка му! Ами сега Арик — Озхар, тоест, — ще го изгонят от Патрула. Като нищо ще го изгонят…“

На практика неговият по-възрастен приятел демонстрира пряко неподчинение на началството. Премина на страната на противника. И никой не се интересуваше защо е постъпил така. Личен интерес, чувства, някакви висши съображения… Сменил е страната и точка.

Такова нещо не прощават. Още повече — магове от нивото на Завулон и Лайк.

А отношенията между Шведа и одесчанина бяха отдавнашни и много близки. Малко хора можеха да позвънят на Шведа посред нощ и, без нищо да обясняват, да кажат: идвай! И Шведа би тръгнал. И винаги тръгваше.

Накратко, на Шведа му беше гадно. И дори когато Питер внезапно изкрещя, развълнува сумрака и единната му едноцветна аура изведнъж се разпадна на безброй пъстри парчета — дори тогава николаевецът не се зарадва. Честна дума: Шведа би предпочел този мрачен северен град да продължава да гълта душите на своите сляпо влюбени в неговата тленност обитатели, само и само Озхар, в миналото Арик Турлянски, да остане такъв, какъвто беше, и там, където беше.

Но дори Различните не са способни да обърнат течението на времето.

Празната бутилка от уиски подскочи два пъти по асфалта и замря. Шведа я изпрати с тъжен поглед и въздъхна протяжно.

Когато отлитаха, за пръв път през това лято облаците над Питер се разнесоха и грейна слънце. Обитателите на северната столица неуверено примижаваха към светлината и срамежливо изпробваха объркани усмивки.

Летяха само двамата: Лайк и Шведа. Лариса Наримановна, както винаги, предпочете да пътува сама, а Ираклий имаше спешни дела във Виборг, където и замина веднага щом Лайк разреши. Що се касае до Озхар, той беше задържан заедно с Тамара от много загрижените и едновременно с това много доволни от себе си инквизитори. Сложната им операция приключи успешно, оставаше да се направи разбор и гордо да доложат в Европейското Бюро.

Дневният Патрул, дори да признаваха приноса му, то първо — на московския, и второ — не на целия Патрул, а по-скоро лично на Завулон. Непосредствените изпълнители, както винаги, оставаха настрана и то — с празни ръце.

Украинският екип за пореден път пое най-опасната и досадна част от работата, загуби един от най-перспективните си магове и си заминаваше без почести и награди.

Лайк беше бесен. И още как — загубата на Озхар нарушаваше всичките му планове за бъдещето. В редиците на Патрула се получи дупка, която нямаше с какво да се запълни. Вместо доскоро очакваните попълнения в лицето на питерските чародейки — само загуби. Е, да — Плакун и Витка Моисеенко, паднали в жертва на управляваните от Ямаеца инквизитори, обещаха да ги ревъплътят…

Но Лайк прекрасно знаеше реалната цена на обещанията на европейската бюрокрация. От думите до делата можеше да измине цяло столетие. А и можеше изобщо да не се стигне до дела.

Завулон намекна на Лайк, че няма да е лошо да посети Москва, но киевчанинът реши да не ходи. Оправиха шефските проблеми — стига толкова. Време е да се заемат със собствените си нелеки дела.

И така се получи, че за непосредствените изпълнители на операция „Черната Палмира“ победата се превърна в истинско поражение.

Нищо чудно, че през целия път Лайк не беше предразположен към разговори — седеше с непроницаемо лице и четеше купената на аерогарата книга. А Шведа, неволно чувствайки се виновен, когато шефът беше в такова настроение, включи плейъра, сложи слушалките и се потопи в света на звуците.