Марша Кенъм - Кръв от рози

Членът му отново се втвърди и триенето му в бедрата й я възбуди дори повече от милувките. Вярно, той не беше Аласдейр, но без съмнение беше силен мъж, а тя твърде дълго беше копняла за плътските радости. В Ахнакари любовник й беше Струан Максорли, но в последно време не искаше и да знае за нея, вероятно защото беше заподозрял, че тя не беше съвсем невинна в отвличането на Катрин. Във всеки случай отдавна й беше омръзнало да играе ролята на невинна девица и в студените нощи да се мята без сън в коравата си постеля, докато от всички коли наоколо се носеха любовни стонове.

Лаурън затвори бадемовидните си кехлибарени очи, обхвана здраво раменете на мъжа и разтвори крака, за да го приеме по-дълбоко в себе си.

Скоро след това двойката беше толкова заета с любовната игра, че изобщо не забеляза приведените фигури, които се промъкваха през високата блатна трева. Тримата носеха червени мундири и сини панталони и се разбираха с жестове, докато обкръжаваха сплетените голи тела.

Водачът се ухили жадно и проследи заинтересовано как жената застена и се опъна като струна. Капитанът, който беше изпратил тримата на разузнаване, сигурно щеше да й се зарадва, все едно дали щеше да им предаде военна информация или не.

Сержантът не посмя да стреля, защото не искаше да вдигне на крак цялата бунтовническа армия. Вместо това извади камата си и я заби между плешките на пъшкащия мъж.

Александър чу пронизителния крясък на някаква нощна птица, спря и плъзна поглед над тъмното тресавище. Беше си заповядал да обиколи три пъти лагера и обиколката му се отрази много добре. Нервите му вече не бяха опънати до скъсване, тялото престана да го мъчи, отново можеше да мисли ясно.

При третата обиколка успя да съсредоточи вниманието си върху предстоящата военна акция. Беше напълно съгласен с преценката на Лохиел: ако Коуп узнаеше, че бунтовниците са замислили фронтално нападение, шансовете им за успех ставаха нищожни. Прекосяването на блатото трябваше да стане в пълна тишина и мрак, за да не оставят време на генерала да премести проклетите си оръдия на друга позиция. Ефектът на изненадата открай време играеше съществена роля във военното изкуство на планинците, особено когато беше съчетан с бързина.

Да имаха някаква възможност да разколебаят увереността на генерала в абсолютната защитеност на лагера му! Ако подкопаеха желязната дисциплина на войниците му, ако намереха начин да ги паникьосат, както преди няколко дни на Колтс Бридж…

Споменът за онази случка накара Алекс да се изсмее. Той тъкмо беше на път към Единбърг с малък отряд от клана Камерън. Всъщност трябваше само да разузнаят кое място ще изберат англичаните за дефанзивата си, но хората му горяха от желание най-сетне да влязат в бой, защото, с изключение на няколко безобидни сблъсъка с правителствените патрули, те все още не бяха имали възможност да пуснат в употреба мечовете си, откакто бяха тръгнали от Гленфинан. Затова, когато забелязаха от другата страна на реката две драгунски дружини, веднага поискаха да ги нападнат, но преди Алекс да даде заповед за атака, драгуните хукнаха да бягат, като че дяволът ги гонеше по петите.

Планинците гледаха подире им със зяпнали уста, смаяни от страхливостта на неприятеля. Както по-късно узнаха, драгуните препускали чак до Лейт, без да проверят дали някой ги преследва.

Само един офицер не напусна мястото си на моста, напразно опитвайки се да спре бягащите. Когато видя чернокосия мъж, възседнал огромен черен жребец, който го наблюдаваше от другата страна на място, той остана като прикован на позицията си.

Алекс също го позна веднага: скованата поза, широкоплещестата фигура, безупречната униформа с блестящи месингови копчета, арогантните черти на лицето… Това не беше никой друг, освен Хамилтън Гарнър! Студените зелени очи искряха от омраза. Двамата мъже се гледаха от двете страни на моста, без да се помръднат.

След онзи дуел в двора на Розууд Хол лорд Ашброк, бащата на Катрин, беше заявил, че раната на Гарнър не е смъртоносна, но Алекс не очакваше да се срещне с високомерния старши лейтенант — междувременно явно повишен в капитан, на стотици мили от Дерби. Дамиен Ашброк му беше съобщил по куриер, че Гарнър търси навсякъде Рефър Монтгомъри и Катрин, буквално вманиачен от идеята да си отмъсти за претърпяното унижение.

Докато полкът му бягаше, Хамилтън Гарнър извади меча си и препусна към каменния мост. Нима този нагъл глупак отново искаше да го предизвика на дуел? Алекс така и не узна, защото няколко офицери се нахвърлиха върху капитана си, за да му попречат да се сражава сам.