Марша Кенъм - Кръв от рози

Никой не беше очаквал Александър да си доведе съпруга — и то англичанка, сасенах! Лаурън намрази от пръв поглед красивата руса дама с пронизващи сини очи и изпита безкрайно облекчение, когато до ушите й стигна, че двамата били принудени да се оженят и, че Аласдейр използвал англичанката като заложница, за да стигне цял и невредим до Шотландия.

Убедена, че крехката англичанка не може да го задоволи, Лаурън се опита да го прелъсти още първата вечер след пристигането му и очевидно направи тактическа грешка. За свое най-голямо учудване тя получи груб отказ и жаждата й за отмъщение избухна с такава сила, че я обсеби безумната идея да помогне на враждебния клан Кембъл да отвлече англичанката. Аласдейр успя да освободи съпругата си, но само след няколко дни я отпрати обратно в Англия. Нима любящият съпруг действаше по този начин? Възможно ли беше силен и чувствен мъж като него да издържи дълго без жена при този уморителен и напрегнат поход?

Изпълнена с удовлетворение, Лаурън беше забелязала, че през последните седмици Александър все по-често поглъщаше с погледи пищните извивки на тялото й, а когато тази вечер бе излязла от колата за кратка разходка, той явно я бе последвал.

— Щастлива съм, че тази нощ дойде при мен, Аласдейр — пошепна тя. — Ние с теб сме определени един за друг, ти го знаеш също така добре, както аз. Най-после чакането свърши.

Той притисна устни към гладкото й рамо.

— Права си, момиче… не можеше да бъде по-хубаво.

Гласът и широкият шотландски диалект рязко изтръгнаха Лаурън от блажената отпуснатост. Смаяна, тя отвори кехлибарените си очи и с такава сила блъсна мъжа, че той се приземи във влажната трева.

— Какво правиш, по дяволите? — извика гневно той.

Коленичила до него, тя огледа лицето му на слабата лунна светлина и сърцето й спря да бие. Черните къдрави коси бяха на Аласдейр, очите му бяха също така тъмни, миглите гъсти, брадичката ъгловата, а тялото силно и мускулесто, но едва сега забеляза, че раменете му бяха значително по-тесни.

— Негодник! — изсъска тя. — Проклет негодник!

— Ама какво ти става, сладката ми…

Лаурън се хвърли върху него, издра лицето му, забарабани с юмруци по гърдите му и заби зъбите си в ръката, с която мъжът се опита да я спре.

— Мръсник! Жалко копеле!

Непознатият й удари такъв шамар, че главата й отхвръкна настрани, хвърли я по гръб и я затисна с тежестта си в тревата. Лаурън съскаше като разярена дива котка, наричаше го с най-мръсните думи, които знаеше, и риташе като побесняла, но той я държеше неумолимо, докато яростта й отслабна.

— Успокои ли се най-сетне? — попита трезво той, когато тя се отпусна под него и червените й коси се разпиляха на всички страни.

— Веднага ме пусни, грубиянино!

— Преди десет минути поиска от мен нещо друго!

— Преди десет минути бях убедена, че си… — Лаурън не довърши изречението. Защо беше толкова сляпа, толкова глупава? Как можа да сбърка този… този глиган с Аласдейр?

— Помислила си, че съм друг мъж — ухили се шотландецът. — Щастливец е този Аласдейр!

— Ти си знаел? Знаел си и въпреки това ме…

— Когато извика името му, вече не можех да спра… нямаше да го направя даже да ме беше нарекла папа!

Лаурън се опита да сдържи гнева си.

— Сигурно още от самото начало си разбрал, че те бъркам с някого! Защо само ме зяпаше, защо не каза нито дума?

— Защото си помислих, че сънувам — призна честно мъжът. — Ти се появи изведнъж и преди да се усетя какво става, беше свалила всичките ми дрехи! Какво можех да направя? Да не мислиш, че има на света мъж, който би отпратил жена като теб?

Макар и неохотно, Лаурен призна, че той имаше право. Тя се бе нахвърлила върху него като лъвица, без дори да го погледна както трябва…

— Е, случи се — прошепна горчиво тя.

— Така е, момиче. — Той приглади назад буйната червена коса и погледна с копнеж чувствената й уста. Устните й бяха подути от целувките му, коравата му ръка беше оставила червена следа върху нежната и буза. Собствените му бузи бяха издраскани, а по време на страстната любовна игра тя беше забила острите си нокти в задника му и той още усещаше болка. Но какво значение имаше това в сравнение с дивата й страст…

Лаурън не се възпротиви, когато езикът му се плъзна по шията й, не се опита да се отбранява, когато жадните му устни засмукаха зърното на гърдата й.

— Да не мислиш, че съм ти простила?

— Нали сама каза, че вече се е случило? Какъв смисъл има да се джавкаме като куче и котка?