Марша Кенъм - Кръв от рози

— Имате ли други предложения, генерале? Не можем ли по някакъв начин да се отървем от Коуп? Не е ли възможно да се възползваме от мочурището в наша изгода?

Лорд Джордж се обърна към Лохиел.

— Доналд, доколкото знам, твоите хора са изследвали мочурището. Възможно ли е армията да премине през него?

Под мъдрото ръководство на Лохиел кланът Камерън беше изиграл решаваща роля във всички досегашни победи на бунтовниците. Доналд беше благоразумен мъж, който запазваше хладнокръвие даже в най-горещите битки. Макар и предан на делото на Стюартите и твърдо решен да помогне на принца да извоюва победата, той мразеше неизбежно свързаното с това кръвопролитие.

— Брат ми Александър лично огледа местността — съобщи отмерено той. — На места тинята стига чак до хълбоците, навсякъде гъмжи от водни змии и увивни растения. Той прецени, че ще са необходими най-малко четири или пет часа, докато прекосим блатото, но преминаването ни ще бъде свързано с толкова шум, че ще събудим половин Единбърг. А ако Коуп усети маневрата ни, шепа стрелци ще са достатъчни да ни изпозастрелят като патици в езеро.

— Няма ли път, който води през блатото? — попита гневно принцът.

— Има, но надали можем да го наречем път, защото е в жалко състояние. Освен това не води към лагера на Коуп, а свършва встрани от него в нива с жито. За съжаление тя е вече ожъната и не предлага прикритие.

— Въпреки това трябва да тръгнем във фронтална атака — настоя Чарлс Стюарт. — Трябва ни още една победа, и то бързо. Лорд Джордж с право посочи, че Коуп очаква подкрепление от Лондон, но това не е всичко. Холандците, които са съюзници на англичаните, смятат да прекосят морето, за да защитават границите, а моят братовчед, херцог Къмбърленд, бе настойчиво посъветван от баща си да изтегли войските си от Фландрия и да ги върне в родината. Ако сега покажем слабост или нерешителност, ще загубим всичко, което сме спечелили. Но ако извоюваме още една победа, към нас ще се присъединят десетки хиляди лоялни якобити в Англия и Уелс и ще продължим триумфалния си поход към Лондон!

Водачите на кланове също бяха наясно, че една голяма победа щеше да направи принца господар на Шотландия. След това можеха да проведат преговори с Англия за мирно решение на конфликта. В продължение на много векове двете страни бяха живели една до друга с различни владетели, без да водят войни, и при взаимна добра воля това щеше отново да стане възможно, защото повечето шотландци искаха само онова, което им принадлежеше по право: земите си и собствен крал.

— Е, господа? — Лорд Джордж върна мислите им от смелите мечти към суровата действителност. — Имаме само две възможности: равнината и мочурището. Нито една от тях не обещава победа, затова предлагам комбинация. Ще разделим силите си. Мнозинството ще тръгне през мочурището рано преди разсъмване, а една малка група ще се приближи към лагера на Коуп от изток. Тази маневра за отклоняване на вниманието би могла да излезе успешна — с малко повече късмет и с божията подкрепа.

— Блестяща стратегия! — Принцът въодушевено удари с юмрук по масата. — Съгласни сме напълно.

Въпреки това генералът се обърна учтиво към вождовете.

— Имате ли въпроси? Възражения? Предложения?

Всички бяха съгласни с плана му и много скоро новината, че Коуп ще бъде нападнат на разсъмване, се разпространи като огън по целия лагер на бунтовниците.

Александър Камерън и Алуин Макайл изслушаха мълчаливо подробния разказ на Лохиел за военния съвет. Те знаеха, че водачът не е въодушевен от плана за нападение, но пътят през блатото наистина беше единственият шанс да обезвредят, поне отчасти, убийствената артилерия на Коуп. Алуин веднага бе изпратен да информира останалите офицери от клана, че хората им трябва да са готови за поход в четири сутринта.

Алекс съзнаваше, че има спешна нужда от няколко часа сън, ако искаше да преживее следващия ден. Въпреки това се изкачи на близкото възвишение и се загледа с копнеж на юг. Катрин бе обсебила мислите му. Лекият бриз сякаш ухаеше на косата и кожата й и дори бледата синкава луна над мочурището му напомняше за сияещите й очи. Всяка сутрин, щом се събудеше, образът й изникваше пред очите му, а вечер, преди да потъне в тежък сън, прекрасното й овално лице му се усмихваше за лека нощ.

Много по-често, отколкото си признаваше, го обземаше желание да притежава отново мекото й тяло и тогава погледът му неволно се устремяваше към покритите коли в края на лагера, населени с безименни жени. За няколко монети те бяха готови да го дарят с лицемерна страст и любов, а и никой не можеше да обвини мъж, който на разсъмване щеше да се изправи срещу смъртта, че за минути се е отдал на илюзията да държи в обятията си съпругата или любимата си.