Марша Кенъм - Кръв от рози

Както много други англичани, Дамиен съвсем не беше въодушевен, че на английския трон се беше настанил един дързък германец, който дори не си правеше труда да научи езика и обичаите на новата си родина. Още като дете Дамиен беше разбрал, че най-фанатичните привърженици на живеещия в изгнания крал Стюарт са шотландците — войнствени варвари, които носят поли и искат да върнат Англия в мрачното Средновековие. Когато се запозна с някои от тези „диваци“, той смаяно установи, че те бяха смели и убедени мъже, които държаха на честта повече от всичко друго. Шотландците два пъти бяха въставали срещу непоносимото поведение на английския парламент, но бяха претърпели поражение, за последен път през 1715 година, когато никой не обърна внимание на претенциите на законния престолонаследник Джеймс Стюарт, тъй като беше католик. След неуспялото въстание много имущества бяха конфискувани и много смели борци трябваше да избягат в чужбина, защото отказаха да се закълнат във вярност на хановерския протестант. Сега, тридесет години по-късно, немалко високопоставени шотландци продължаваха да живеят като бедняци, между тях и Джон Камерън от Лохиел, който беше с крал Джеймс в Италия.

По време на едно свое пътуване Дамиен се бе запознал случайно с него и се беше сприятелил с Александър, най-младия син на Лохиел. Той остана възхитен от чернокосия шотландец, хареса авантюристичния му дух и безумната му смелост, но и здравия му човешки разум. Шотландецът водеше крайно опасен двойнствен живот. Под влияние на Алекс Дамиен стана убеден привърженик на якобитите, а като адвокат можеше да им оказва ценни услуги. Организираше финансирането и покупката на оръжия, които пренасяха контрабандно в Шотландия. Създаде отлична информационна мрежа между шотландските и английските привърженици на Стюарт. Именно Дамиен беше потвърдил пристигането на принц Чарлс на Хебридите, пак той беше предупредил въстаниците, че генерал Коуп е получил задачата да разбие армията им, преди да се превърнат в сериозна заплаха за английската корона.

Завземането на Единбърг, страхливостта на драгуните и неспособността на Коуп — все новини, които със сигурност щяха да скрият от населението. И без това гражданите на Лондон бяха крайно изнервени от слуховете, че шотландците са твърдо решени да си отмъстят за стоте години несправедливо отношение. Правителството внушаваше на народа, че шотландците са диви зверове, които живеят в пещери, ходят голи и се сношават с овце. Съвсем естествено беше англичаните да вярват, че ги очакват насилия и смърт. Даже се носеха слухове, че варварите се хранели с човешко месо.

Потънал в мислите си, Дамиен бавно прекоси парка. Слава богу, че Катрин не го беше видяла. Сестра му притежаваше редкия талант да бъде винаги там, където не биваше да бъде, и да чува неща, които изобщо не бяха предназначени за нейните уши. Беше цяло чудо, че тя все още не подозираше за тесните му връзки с бунтовниците. Той не бе посмял да й довери тайната си, защото импулсивността й можеше да има катастрофални последствия. По-сигурно и за тях двамата, и за цялата организация беше тя да си остане в неведение и за в бъдеще. Достатъчно й беше да се тревожи за любимия си Алекс.

Завземането на Единбърг от бунтовниците беше едва началото на дълъг военен сблъсък, Дамиен беше убеден в това. Той изпрати безмълвна молитва към небето. Като видя как сноп звезди се пръсна и бързо угасна, той се помоли пламенно небесното явление да не е било лоша поличба за съдбата на якобитите.

Докато в Дерби Катрин и Дамиен изпращаха молитви към небето, на двеста мили от тях в една негостоприемна блатиста местност най-съкровеният копнеж на един друг човек стана действителност. Лаурън Камерън застена дрезгаво и заби пръсти в блестящите черни коси на Александър Камерън, за да насочи устата му към зърната на гърдите си. Тялото й се извиваше нетърпеливо, за да усети повече от неговото, кръвта й шумеше като пламтяща лава.

— О, господи, Аласдейр — изпъшка тя. — О, господи…

От гърлото й се изтръгна задавен вик, когато грамадният му член най-сетне проникна в нея. Още при първите могъщи тласъци тя се вкопчи с две ръце в тънката му талия и се понесе в морето на бурната страст. Крайниците й тръпнеха неконтролирано, главата й се мяташе от едната страна към другата, устните й се движеха, без да издават звук. Екстазът я доведе до ръба на припадъка.

Животворният сок на мъжа се изля горещ в утробата й и общият оргазъм потъна във вечността. Целият в пот, той рухна върху нея.