Марша Кенъм - Кръв от рози

— Капитан Прайс сметна за нужно да ви уведоми, сър — отговори с треперещ глас младият войник. — Бях изпратен при вас веднага след пристигането си от Единбърг.

— Хайде, млади момко, кажи, каквото имаш да ми кажеш, за да можеш веднага да се прибереш в полка си.

Катрин надзърна предпазливо през живия плет и видя млад сержант в толкова стегната военна стойка, че със сигурност щеше да получи мускулен спазъм. Не искаше да подслуша разговора, но преди да е успяла да излезе, следващите думи на сержанта я накараха да замръзне на мястото си.

— Както знаете, сър, преди три седмици генерал Коуп получи нареждане да замине за Шотландия, тъй като се понесоха слухове, че принц Чарлс Стюарт бил събрал в Гленфинан армия, която смятал да насочи на юг.

— Армия ли? Не ме карай да се смея! Боси диваци с поли са те, нищо повече, а онзи проклет претендент е слабак, който ще напълни гащите още при първия изстрел! Продължавай, момко!

— Тъй вярно, сър… Генералът напусна Единбърг с твърдото намерение да разбие войската на принца и да върне онези хора в селските им колиби. На път към форт Август обаче срещна капитан Суитънхем и…

— Суитънхем? — Полковникът извади от устата си размекнатата пура и се изплю презрително. — Кой, по дяволите, е Суитънхем?

— Капитан Суитънхем, сър. От батальона на полковник Гиз, който бе нападнат и разбит от бунтовниците.

— Разбит?

— Да, сър. Полкът попаднал в засада и не бил в състояние да се справи с десетократното превъзходство на противника… Едва след едноседмично пленничество мъжете били освободени под честна дума.

— Продължавай! — изръмжа Хейлфард.

— Капитанът съобщил, че в началото се опасявали за живота си, защото били охранявани от дива орда Макдоналдовци. За щастие тъкмо навреме пристигнал друг клан — Камерънови под водачеството на Доналд Камерън Лохиел.

— Я виж ти… Значи онова, което чухме миналата седмица, е вярно — промърмори полковникът. — Лохиел винаги е бил един от най-разумните варвари и ние се надявахме да убеди принца, че авантюрата му е безнадеждна и е по-добре да се върне в Италия.

— Спорел капитан Суитънхем Лохиел едва успял да убеди Макдоналдовци да не избесят всичките си пленници по дърветата.

— Така ли? Е, предполагам, че генерал Коуп се е справил с лекота с онези безсрамни диваци?

— За съжаление не, сър… За малко самият той и армията му да попаднат в засада. Уведомили го, че принцът планира нападение в планинския проход Кориарик. Трябва да сте видели прохода със собствените си очи, сър, за да разберете, че опасностите дебнат отвсякъде. Тесен, много стръмен път, от всички страни стърчат непристъпни скали, през повечето време пада такава гъста мъгла, че човек не може да види собствената си ръка пред очите. Неколкостотин бунтовници, които познават околността, биха могли без усилия да избият хиляди наши хора. Генерал Коуп се посъветва с офицерите си и решиха да потеглят в североизточна посока към Инвърнес, където сблъсъкът с въстаниците би имал повече шансове за успех.

Полковник Хейлфард присви очи в тесни цепки.

— Това означава ли, че генерал Коуп е оставил пътя за Единбърг незащитен?

— Не съвсем, сър. Тринадесети драгунски полк остана в Стърлинг, а четиринадесети трябваше да подсили гарнизона в крепостта на Единбърг, който се състои от петстотин опитни ветерани. Генералът сметна тази защита за достатъчна, като изхождаше от предположението, че принцът ще раздели войската си и основните сили ще се втурнат да преследват нашата армия към Инвърнес, както би постъпил всеки военен стратег.

— Чарлс Стюарт не е военен стратег, а романтичен авантюрист, който силно желае да завладее двореца на прадедите си. Досега мислех, че това е ясно за всички.

Сержантът преглътна, адамовата му ябълка заподскача нервно.

— Изглежда точно това е намерението му, сър, защото бунтовниците напреднаха през Дункелд към Пърт, там се снабдиха с нови запаси и продължиха похода си към Единбърг.

— А генерал Коуп?

— Той беше в Инвърнес, сър. Щом се установи, че бунтовниците не са разделили силите си, той веднага поиска кораби, за да върне хората си в Единбърг, но…

— Но междувременно тринадесети драгунски полк е бил обсаден? Велики боже, нима капитан Гарнър и хората му е трябвало да платят за неспособността на Коуп?

— Н-не, сър. Капитанът знаеше, че един-единствен полк не е в състояние да задържи цяла армия от няколко хиляди варвари.

Полковникът стисна ръка в юмрук и смачка пурата си.