Амбър Кей - Джена

— Дявол да го вземе!

Лейди още не бе спряла напълно, когато Джена се изхлузи от седлото, за да помогне на Джейсън. Скочи тежко на земята и десният й крак се изви.

— Ох! — От гърлото й се изтръгна болезнено възклицание, щом глезенът й изпука.

Джейсън веднага се озова зад нея, ръката му обви талията й. Топлият му дъх опари бузата й, докато се навеждаше по-близо, та да се взре в лицето й.

— Удари ли се? — попита той. — Бих те носил, но… Джена за малко не се просълзи, докато опитваше да се изправи без чужда помощ. Той бе твърде слаб, за да я изправи. Трябваше вече да е в обора, не тук, навън, да се тревожи за нея.

— Добре съм — каза тя, полагайки усилия да не се издаде. — Трябва да влезем вътре. Ще се намокриш до кости.

— Вратата е отворена достатъчно, за да можем да се проврем с конете един по един. Ще успеем да подремнем час-два, преди да е станал собственикът.

Замаяна, гладна, измръзнала и ядосана на собствената си непохватност, Джена го последва сковано. Едва след като се погрижиха за конете, с Джейсън задъвкаха сухото студено говеждо. Джена се замисли какво ще правят оттук нататък.

— Необходимо ли е да тръгваме толкова скоро? Имаш нужда от здрав сън. Ако не поспиш, не ти гарантирам, че ще можеш да се възстановиш.

Тревогата за него бе като рана в сърцето й, която отказваше да оздравее. Все пак трябваше да направи всичко възможно той да се оправи. Беше рискувала толкова много и изпитваше такива чувства към него, че не би могла да понесе и най-малката вероятност състоянието му да се влоши.

— Трябва да тръгнем преди изгрев слънце, защото после фермерът ще се разшета. Колкото по-малко хора ни видят, толкова по-трудно ще е за евентуалните ни преследвачи да ни открият. — Джейсън изсумтя, докато се надигаше, за да почне да трупа сено за легло. — Има няколко пътя, водещи от Париж до Брюксел, а ние бихме могли да поемем по всеки от тях. — Той й се усмихна през рамо.

Беше вярно и тя го знаеше.

— Защо правиш само едно легло? — попита тя, наблюдавайки купчината. Усети как кръвта заигра във вените й, затопляйки я въпреки студа.

Той се олюля, както бе коленичил, челото му се сбърчи от болка и изтощение.

— Няма достатъчно одеяла за двамата, ако спим отделно. Затова… — Гласът му заглъхна и той се напрегна да види реакцията й в бледата светлина на луната, струяща през един отвор в тавана. — Но първо искам да прегледам глезена ти.

Отново бе прав. Джена си пое дълбоко дъх и потрепера при мисълта, че ще прекарат нощта един до друг. Но здравият й разум надделя. И двамата бяха готови да паднат от умора където са, не биха имали сили да правят друго, освен да спят.

Мръщейки се, той клекна пред нея и издърпа ботуша й. Започна да опипва за подутина или натъртено. Ръцете му се движеха внимателно по навехнатия крак.

Докато той изследваше крака й, тя затвори очи, за да не вижда загрижената му физиономия.

— Няма нищо сериозно — каза той накрая. — Сега нека се възползваме от възможността да поспим.

Говореше толкова делово, че Джена захапа устни, притеснена от усещането, което предизвикваше и най-лекият му допир. Беше разумен и тя трябваше да бъде такава.

Сгушиха се заедно в сеното и натрупаха отгоре пелерините и чуловете. Джена потръпна, когато ръката на Джейсън докосна гръдта й. А когато ръката му се уви около талията й и я притегли към себе си, тя едва се сдържа да не го целуне.

— Джена — каза той, гласът му беше дрезгав, — знам, че не е прилично и… — той въздъхна — ми се иска да бяхме дори в по-интимно положение, но без да се топлим един друг, просто ще измръзнем.

Дъхът му бе като топла милувка върху бузата й. Тя кимна, боеше се да говори. Толкова й бе приятно да усеща близостта на тялото му.

Но тя не биваше да го предизвиква или да позволява да се случи нещо, понеже бе сгодена за Ричи. За нещастие тя и Джейсън трябваше да прекарат остатъка от нощта прегърнати.

Джейсън се събуди с изострени сетива, пръстите му хванаха ножа, скрит в сеното откъм неговата страна. Неподвижен, със затворени очи, той се ослушваше. Едва след като изминаха няколко минути, без да чува тревожни шумове, отвори очи и пусна оръжието.

Навън бе все още тъмно, луната си бе отишла, а вътрешността на обора бе осветена в черно и сиво. На тази светлина не можеше да различи чертите на Джена. Усети, че мърда в прегръдките му и главата й легна върху бицепса му, а лицето й се извърна към неговото. Би било толкова лесно да я целуне, да усети прилива от желание, което тя толкова бързо разпалваше.