Амбър Кей - Джена

Пое си дълбоко дъх. Но това не бе достатъчно да угаси пламенността му, докато уханието на лавандулата от дрехите и косата на Джена се смесваше с мускусната миризма на сеното, в което спяха. За малко да изпъшка на глас. Ако не се отмести от нея, ще направи нещо, за което и двамата ще съжаляват.

Но щяха ли? Сигурен беше, че Джена го иска, и Бог му бе свидетел, той също я желаеше. Единственото нещо, което го възпираше, бе фактът, че ще трябва да я изостави веднага щом е възможно, за да достави информацията на Уелингтън. Явно това вече отпадаше. Събитията го бяха изпреварили. Онова, което му оставаше, бе да стигне до Уелингтън и да си предложи услугите като щабен офицер в битката, която знаеше, че предстои.

Тъй че какво го задържаше да притежава Джена? Нищо. Той дори би могъл да се ожени за нея, щом стигнат Брюксел.

Да се ожени за нея? Идеята бе нова и го изненада. Досега никога не бе мислил за брак, но ето че искаше да се ожени за жена, която познаваше едва от две седмици. Ала перспективата му хареса. Беше му приятно да я държи в прегръдките си, тя ангажираше съзнанието му, караше го да се смее. За него това бе достатъчно. Беше се измъкнал от безброй капани, следвайки интуицията си, за да я пренебрегне сега; всяка частица от тялото му крещеше, че я желае.

— Джена — прошепна той, беше взел решението си. Леко прокара пръсти по страната й. Кожата й бе гладка и нежна като фина коприна. — Джена — прошепна той отново, — събуди се. Време е.

Вместо да се събуди, тя се сгуши още повече в него, ускорявайки пулса му. Притисна се и към раната, предизвиквайки пронизваща болка, която той обаче едва почувства. Всичко, което искаше, бе да я люби.

Джейсън отказа да се бори с желанието си и премести дясната си ръка от талията й, за да улови брадичката й, повдигайки я тъй, че да намери устните й.

Устните й бяха толкова сладки, колкото ги помнеше — като сочна зряла праскова.

— Какъв прекрасен начин да те събудят — прошепна тя.

— О, господи! — простена той, плъзгайки ръка от лицето й надолу по шията.

Подвластна на това, което той вършеше, Джена се протегна и притегли лицето му по-близо. Той я желаеше толкова много, колкото и тя него. Копнежът му я накара да се почувства женствена и привлекателна.

Съвсем несъзнателно му бе позволила да стане част от живота й. Сега, чувствайки любовта му, тя осъзна, че не би искала да го загуби. Никога.

— Джейсън — каза тя едва чуто и почти отчаяно, — не ме оставяй никога.

С тих ликуващ смях той я притегли толкова близо до себе си, че гърдите й докоснаха гръдта му.

— Не си го и помисляй, Джена. Ти си моя.

Собственическият му тон я изпълни с щастие. Никога досега не бе искала да принадлежи някому и телом, и духом.

Прокара пръстите си през гъстата му руса коса и се отдръпна, колкото да може да го погледне. Слънцето вече изгряваше и светлината беше точно колкото с нужно, за да прочете любовта и обещанието в дълбоките му като кладенци очи с проблясващи златисти точици. За нея това бе достатъчно.

— Джена — прошепна той. — Искам те.

— Добре — задъха се тя, придружавайки думите си със страстни целувки. — И аз те желая.

Това бе всичко, което той искаше да чуе. Ръката, масажираща рамото й, мина отзад на гърба и започна да разкопчава копчетата. Само след секунди дрехата се разтвори. Без да говори, тя му помагаше с ръкавите, докато остана по корсет и долна риза.

Джейсън се взря в кожата й с перлен цвят, поглъщайки с очи тялото й, чиито форми се подчертаваха от стегнатия корсет. Показалецът му проследи ръба, където фината тъкан на долната й риза срещаше мекотата на кожата.

— Кожата ти е по-бяла от сметана — каза той. — И сигурно е много по-вкусна.

Главата на Джена се отпусна назад, дишането й се учести и стана още по-задъхано. Пръстите й се вкопчиха в косата му и тя страстно се притисна към него.

— Искаш ли ме, Джена? — попита той, гласът му бе дрезгав.

Тя се засмя, звукът заседна в гърлото й.

— Знаеш, че да.

Джейсън се опря на лакти и гърдите му се надвесиха над нейните. Тя прокара ръце нагоре-надолу по ребрата му, усещайки твърдата материя на ризата му под пръстите си. Мускулите му се свиха от ласката. Устните му се наведоха над нейните. Отдадена изцяло на усещанията, които Джейсън будеше у нея, Джена се притисна към него.

Простена глухо, ръцете й се впиха в гърба му. Никога досега не бе изпитвала подобно отдаване, подобна въпиюща нужда да се слее с мъж. Искаше да даде всичко на Джейсън и в отговор да получи изцяло онова, което можеше да предложи той.