Амбър Кей - Джена

Той леко се отдръпна от нея, прокара езика си по устните й и се засмя тихо и ликуващо.

— Толкова силно те желая, Джена, че ще експлодирам, ако не те любя.

Тя се усмихна в златистите му очи.

— Джейсън, никога не съм се чувствала така преди.

Бледата светлина на зазоряването хвърляше сенки по лицето на Джейсън, докато той се надвесваше над нея, изкушавайки Джена да проследи твърдата линия на устните му и извитите златисти вежди. Поразена от нежността в очите му, тя осъзна, че е погълната повече от чувствата, които той предизвикваше у нея, отколкото от удоволствието, което й доставяше.

— О, Джейсън — прошепна тя, провирайки пръсти в гъстата му коса, за да го притегли за целувка, — обичам те.

Коремът й се стегна, гърбът й се изви. Цялото й тяло започна да трепери. Беше толкова близо до нещо, което не си бе представяла, че е възможно.

— Шт! — Джейсън застина, преустановявайки изведнъж галенето.

Джена отвори очи, тялото й неудовлетворено пулсираше.

— Какво ста…

Ръката на Джейсън легна светкавично върху устата й.

Той едва чуто каза в ухото й:

— Някой е отвън до вратата. Стой тук.

Той се изтърколи от нея изпод завивките и всичко това с едно-единствено грациозно движение. Джена наблюдаваше как Джейсън сграбчи ножа. Държеше го като човек, който знае как да го използува, без да го стиска силно и с лакът, прегънат тъй, че оръжието сочеше навън, на нивото на бедрото му.

Тя искаше да се зарови под завивките, за да не вижда сцената, която знаеше, че ще последва. Искаше й се да се върне назад във времето и да се събуди в леглото си в онази мрачна стая в Париж. Искаше всичко друго, само не и положението, в което се намираше.

Дори не можеше да дръпне надолу полите си или да оправи деколтето си, за да скрие голотата си. Джейсън й бе казал да не мърда и тя вече се бе научила да го слуша. От унижението, което изпитваше, стоейки така в очакване, кожата й се обагри в червено.

А тя му бе казала, че го обича.

Джена затаи дъх, любовта й се струваше някак нереална при заплахата от отварянето на паянтовата врата на обора. Влезе широкоплещест младеж, с шапка, дръпната ниско над челото, и износена връхна дреха, увита плътно около гърдите. В ръката му имаше кофа с храна за животните.

Купчината сено на Джена бе до стената и не се виждаше от мястото на младежа, но тя знаеше, че ще са му нужни само секунди, за да я забележи. Мускулите й се напрегнаха, докато се приготвяше да скочи от импровизираното легло и да побегне. Какво щеше да направи Джейсън?

Джейсън мълчаливо прокле късмета си. Беше толкова близо до момента, в който щеше да направи Джена своя. Да ги прекъснат точно когато знаеше, че тя е тъй близо до върховното удоволствие, за него бе толкова разочароващо, колкото и за нея. Но той само вдигна рамене наум. Глупаво беше да върши това тук. Наистина бе глупак.

Обърна ножа с дръжката навън и тръгна към фермера. Щом вдигна ръка, усети как раната придърпва, но пренебрегна болката, съсредоточавайки се върху действията си. С едно сръчно движение на пиринчената дръжка той го удари. Младежът безшумно се свлече на пода.

Без да си прави труда да премести отпуснатото тяло, Джейсън го заобиколи и отиде при конете.

Щом видя фермера на пода, Джена бързо оправи дрехите си, скочи от сеното и се втурна да помага на Джейсън. Гласът й трепереше, когато попита:

— Уби ли го?

Той я погледна, без да издава чувствата си.

— Не.

Резкият му отговор бе достатъчен да угаси последните остатъци от огъня, който бе запалил у нея с ласките си само преди минути. Вече не бе оня любовник. Сега бе шпионин, който бягаше и всяка секунда му бе скъпа. Дори пръстите му върху гърба й, докато я закопчаваше, бяха безразлични и студени.

— Ето къде ще сменим конете — обяви Джейсън.

Джена се втренчи в него.

— Да ги сменим? Защо?

Той я погледна сурово.

— Защото, макар и да ценя желанието ти да осигуриш бързи коне, по-важното е да се придвижваме незабелязани. У този фермер сигурно ще се намерят няколко впрегатни коня. Тъкмо ще забогатее още, като намери тези чистокръвни кобили. — Изведе един от конете на фермера от отделението му и започна да го оседлава.

Джена не каза нищо повече, разбирайки, че Джейсън е прав. Възседнаха конете и потеглиха.

Вече на път за Брюксел Джена си припомни Ричи и обещанието към Луиджи. Как можа да го забрави?

Налагаше се да признае истината пред себе си. Тя бе влюбена в Джейсън, макар да не знаеше нищо за него, освен малкото му име и факта, че е английски шпионин. Не, не беше така. Знаеше, че е почтен, грижовен и на него може да се разчита и че е патриот. Това бяха качества, които тя високо ценеше, правейки го много по-желан, отколкото Ричи би могъл да бъде някога.