Амбър Кей - Джена

Оседла ги набързо; единият с дамско седло.

— Трябват ни две торби овес — каза Джейсън, гласът му прозвуча нереално във вечерната мъгла, плъзнала над земята.

Когато тя най-сетне изведе конете от конюшнята, Джейсън бе стиснал зъби, за да издържи на усилващите се болки от раната. Единствено това можеше да направи, за да не се свлече по вратата и да падне на паважа. Силите му почти бяха изчерпани, а им предстояха часове езда.

Най-после огледа конете и изпъшка:

— Дявол да го вземе. Сега се подредихме. Завързвайки провизиите за седлата, Джена го погледна през рамо.

— Какво искаш да кажеш? Почти тръгнахме.

Джейсън разтри мястото точно над превръзката и се постара гласът му да прозвучи тъй, сякаш язденето на чистокръвни коне бе най-нормалното нещо в тяхното положение.

— Излязохме от къщата, но ни предстои да прекосим Париж. След това трябва да стигнем до Брюксел, а пътят дотам скоро ще гъмжи от хора, предани на Бонапарт. Язденето на коне, струващи повече, отколкото обикновен човек може да спечели през целия си живот, не е най-умният начин да останем незабелязани.

— О! — Джена не беше помислила за това, когато бе давала нарежданията си. — Гледах само да са бързи.

Джейсън се оттласна от стената, олюлявайки се леко, преди да стигне до кобилата, която щеше да язди.

— Знам, и това е важно. Ще ги сменим при първа възможност. Междувременно ще ни изведат бързо оттук.

Не изрече на глас опасенията си, че конете може да предизвикат нападение още преди да са излезли от Париж — Джена не се нуждаеше от допълнителни тревоги.

— А сега — каза той, връщайки се в конюшнята, за да излезе отвътре с износен чул, който започна да разкъсва на ивици с ножа — ще увием това около копитата на конете, за да заглушим шума. Така ще се придвижваме по-безопасно.

Схващайки веднага какво иска той, Джена взе ивиците, които й подаде, и започна да ги увива около копитата на животните. После поведе коня си към пъна, от който обикновено се качваше на седлото.

Повдигна се с пестеливи движения и преметна коляно през седлото. Полите й не бяха кой знае колко дълги, но се постара да скрие краката си колкото е възможно повече. Все пак голяма част от ботушите й продължаваше да се показва.

— По-добре седни по мъжки — каза Джейсън, напрежението от възсядането на коня прозираше в гласа му.

Разбираше, че е прав, но нищо не можеше да направи.

— Знам. Но слугите взеха другите коне и седлата. Оставиха Лейди по моя молба. Конярят е оставил и седлото, което използвам. За нещастие е дамско. Но няма да ни бави.

— Не — измърмори той, — аз ще го сторя.

Превит върху седлото, Джейсън пришпори кобилата си. С едната ръка държеше юздите, а с другата ножа, взет от непознатия посетител. Макар че бе рано за аристократите да се разхождат наоколо, бе достатъчно късно, за да е тъмно. Никой не би могъл да каже що за хора се спотайват в сенките и какво биха направили, за да се сдобият със скъпите животни.

Над главите им буреносни облаци засилваха усещането за влага и караха студения вятър да се впива в кожата. Джейсън потрепера и усети как краищата на раната му го опъват.

— Джейсън — прошепна Джена, — аз ще водя. Знам как се излиза от Париж.

Джейсън обмисли предложението й. Не се съмняваше, че знае пътя, а и беше малко вероятно някой да ги нападне отпред. Той задържа коня си и пусна Джена да мине.

Джена пришпори кобилата си в лек галоп. Джейсън я последва. Макар това да бе удобен конски ход, с всяка стъпка раната му болезнено пулсираше. Джейсън стисна зъби, за да не изстене.

Колкото и зле да понасяше ездата, той не намали бдителността си. По средата на всяка пресечка се извръщаше от седлото, за да види има ли нещо след тях… Нищо.

Когато почти бяха излезли от града, той вече стискаше юздите толкова здраво, че раменете го заболяха. Но дори сега, когато къщите съвсем оредяха, знаеше, че не може да се отпусне. Не чуваше някой да ги следва, но това не означаваше, че няма никой. И преди много пъти бе увивал копитата на коня си, за да заглуши тропота, както може би сега и преследвачите му, и незабелязан бе преследвал целта си.

Най-накрая, след като в продължение на час и половина не бяха срещали никаква сграда, Джейсън се приближи до Джена и й направи знак да спре. Конете не бяха уморени, ала Джейсън се чувстваше така, сякаш бе препускал от Лондон до Брайтън, поставяйки нов рекорд.

Джейсън тайно опипа чуждия нож в специално направената кания на ботушите му, която бе намерил празна, когато ги обу. Сетил се бе, че Алфонс сигурно е взел ножа, когато го разсъбличаше първата нощ.