Амбър Кей - Джена

Проклинайки, Джейсън грабна ръжена и се изправи с негова помощ.

— Джена, не ме гледай така, сякаш съм чудовище. Този човек ще ни убие при първа възможност. Изобщо не ми е приятно да се сблъсквам с подобни хора в къщата, където спя.

Все още несигурна по отношение на Джейсън и озадачена, че чувствата й към него нито умряха, нито намаляха след това, което току-що бе казал и направил, Джена успя да кимне. Беше прав, макар жестокостта му да я смущаваше.

— По дяволите, Джена. Престани да ме гледаш тъй, сякаш съм го убил. Не съм! Но бих, ако се наложи.

Суровата реалност на думите му блъсна Джена като юмрук в стомаха. Тя не познаваше Джейсън. Изобщо не го познаваше. Неспособна да срещне студената решителност в очите му, тя му обърна гръб и се взря в яркия огън.

Усети, че я обхващат две ръце и се завъртя, преди още да осъзнае, че Джейсън е зад нея. С отметната глава тя предизвикателно срещна изгарящия му поглед.

— Не ме упреквай, Джена.

Слушаше го мълчаливо, но не можеше да произнесе думите, които знаеше, че той очаква да чуе. Всичко бе твърде ново и твърде жестоко за нея.

Без предупреждение той я изви към себе си. Целуна я силно, почти жестоко. Щом най-после преодоля съпротивата й, целувката му омекна. Ръцете му се вдигнаха и нежно обхванаха лицето й. Обсипа с леки целувки челото й, страните и брадичката й.

— Предупреждавам те, че бих направил всичко, за да те защитя. Дори убийство — каза той.

Джена се загледа в непреклонното му изражение, опитвайки се да види там мъжа, в когото се влюбваше. Къде бе останал нежният кавалер с чувство за хумор и искрено съчувствие? Скрит зад маската на шпионина. Но всичко това нямаше значение. Който и да бе той в действителност, тя го желаеше.

В този миг не я интересуваше обещанието й към Луиджи. От значение бе само, че тя и Джейсън са заедно и ще оцелеят заедно.

Но знаеше, че е нередно. Честта й повеляваше да се отдръпне от Джейсън. Вдигайки решително брадичка, надявайки се да се сдобие с необходимата й воля да му устои, тя се отдръпна. Посочвайки разсеяно тялото на пода, тя попита:

— Какво ще го правим?

— Ще го вържем и ще го пъхнем някъде, където да не могат лесно да го намерят.

След дълги напрегнати минути техният нападател бе скрит в гардероба. Джена обърса чело с опакото на ръката.

— Това ли е мъжът, който те рани?

Джейсън се отпусна върху леглото, помагайки си с ръжена. Дори с помощта на Джена напъхването на нападателя им в гардероба се бе оказало трудна задача. Колкото и да му бе неприятно да признае дори пред себе си, тя бе права. Не беше готов да пътува.

Устните му се свиха, докато отговаряше на въпроса й:

— Не знам. Възможно е. Не успях да видя добре мъжа, който ме намушка. Носеше маска върху долната част на лицето.

— О! И все пак остава въпросът как този човек те е намерил.

Облягайки се на възглавниците, Джейсън си пое дълбоко въздух. Имаше нужда да отпусне тялото си, та болката да намалее.

— Не знам, освен ако не е успял да открие следите ми. — Той млъкна, за да се намести и трепна от острото придърпване на раната. — Мислех, че съм внимавал да не капе кръв, но може и да не е било така.

— Дали ще се появят и други?

Той вдигна поглед — тъкмо навреме, за да види как безпокойството помрачава челото й, преди тя да се обърне. По дяволите! Не искаше да я въвлича в това. Но я бе въвлякъл и беше твърде късно да се оттегли. Независимо дали му харесваше или не, тя бе дълбоко замесена в мисията му, сякаш е била с него от самото начало.

— Не знам, Джена. Може би. — Късият отговор изцеди и малкото сили, които му бяха останали. — Трябва скоро да се махнем оттук. Имам нужда от истинска храна, не от бульон.

Тя се обърна и се втренчи в него. Всеки друг път Джейсън би се възхитил от духа й и дори би я по-дразнил, но не и сега.

— Или ще ми дадеш храната, от която се нуждая, или сам ще сляза до кухнята да си я взема.

— Не ми оставяш голям избор — възкликна тя.

— Не — отвърна той, гласът му стана равен и кимна с глава по посока на гардероба, където бяха скрили натрапника, след като го бяха вързали и запушили устата му. — Той не ти оставя избор. Щом души наоколо, много е вероятно да го последват и други.

На Джейсън му се искаше тя да се съгласи. Нямаше сили да се бори с нея, както и със слабостта на тялото си.

— Ще ти донеса говеждо — каза тя накрая — и хляб и сирене.

Виждаше, че ще го направи неохотно, а би искал да му помага с желание. Но дали щеше да е така или не, все едно — той трябваше да се наложи.