Амбър Кей - Джена

Допирът на тялото му до нейното я възбуждаше неудържимо. Стомахът й се сви, потръпващ от удоволствие, докато устните му се плъзгаха нежно по топлите очертания на устните й.

Отдръпвайки устните си на сантиметър от нейните, Джейсън прошепна:

— Сякаш съм те търсил цял живот.

Джена вдигна ръце и прокара пръстите си през гъстата му руса коса, прибирайки назад къдрицата на челото, преди отново да се гмурне в коприната на главата му. После, с открехнати устни, неспособна да устои на желанието, което той разпалваше у нея, тя го притегли към себе си, отдавайки се напълно на копнежа си.

Те се вкопчиха един в друг със страст, която заличи и малкото съмнения, все още останали у Джена. Този мъж бе всичко, което тя искаше, всичко, от което се нуждаеше.

Неизпитвани досега усещания припламваха у Джена, докато той продължаваше да целува и гали чувствителната й кожа. Някъде в съзнанието й светваха тревожни сигнали, но тялото й се притискаше още по-близко към неговото. Едната й ръка се отдели от косата му и започна да гали рамото му.

— Дже… ена. — Той я целуна страстно. В гърлото й се надигна щастлив смях.

Изведнъж Джейсън рязко изправи глава, ръцете му престанаха да я галят. Джена замръзна объркано.

— Какво?

Без да отговори, той поклати глава и постави пръст на устните си, правейки й знак да мълчи. Джена го погледна изпитателно. Възбуденото изражение на любовника бе изчезнало и на негово място тя видя опасен звяр, готов да се впусне в преследване. Но какво бе предизвикало тази промяна? И тогава тя го чу.

Някой се движеше крадешком по коридора. Стъпките бяха приглушени, но нищо не бе в състояние да заглуши шума от отваряне на врата. Сърцето й заби на пресекулки. Тя погледна смаяно Джейсън.

Той срещна погледа й и се усмихна мрачно, което не предвещаваше нищо добро за човека, дебнещ отвън. С жестове той й нареди да се скрие под леглото. Тя упорстваше, поклащайки отрицателно глава.

Очите му заблестяха гневно. Пръстите, които доскоро я бяха държали нежно, се впиха в плътта й, принуждавайки я да се отдръпне. Устата му се раздвижи и той изръмжа:

— По дяволите, скрий се под леглото!

Отвън стъпките отново се чуха. Всеки момент щяха да стигнат до вратата зад гърба на Джейсън. Страхът за неговата безопасност бе като примка около врата на Джена. После, преди да разбере какво става, той я завъртя за раменете и я бутна навътре в стаята.

Тя се препъна. Тутакси постави длан на устата си, да заглуши инстинктивното възклицание. Нямаше да ги издаде. Протегна ръце да се задържи и погледна през рамо, докато вървеше към леглото.

Джейсън се наведе и вдигна ръжена.

Последното нещо, което видя Джена, пъхайки се под леглото, бе как Джейсън вдига ръжена и заема изчаквателна позиция зад вратата. Който и да претърсваше къщата, щеше да бъде посрещнат с изненада. Тя се извъртя тъй, че да може да вижда Джейсън.

Вратата се открехна предпазливо. Джена притаи дъх, но отказа да затвори очи. Ако Джейсън имаше нужда от помощ, тя щеше да се притече. Каквото ще да става.

Трепкащата светлина от камината едва стигаше до тъмната фигура, промъкваща се в стаята. Мъж, облечен в черни дрехи, пристъпи колебливо. Направи още една крачка. После друга.

По ръжена проблесна отражение от огъня, докато се спускаше надолу. Чу се хрущящ звук. Човекът се свлече на земята.

Джена изпълзя изпод леглото. Прехапала устни, тя се втурна към Джейсън, който се бе навел над мъжа.

— Какво? Кой? — Въпросите следваха със същата скорост, с която препускаше кръвта във вените й. — Мъртъв ли е?

— Дай ми ножа — нареди Джейсън, без дори да я поглежда, докато тършуваше в дрехите на мъжа.

Търсейки по пода, Джена намери една зловеща кама, дълга най-малко двайсет сантиметра. Тя си пое дълбоко дъх. Това ли е мъжът, който бе нападнал Джейсън преди? Това ли бе оръжието, от което Джейсън все още се възстановяваше? Усети как отмалява.

Не, наруга се тя. Не е време за отпускане. Джейсън се нуждаеше от нея. Наложи си да диша дълбоко и се поуспокои.

— Проклятие! — изсъска Джейсън. — Няма нищо, от което да разбера самоличността му.

— Мъртъв ли е? — отново попита Джена, чудейки се какво ще правят, ако е.

Джейсън разсеяно прокара ръка през косата си и се намръщи на повторния й въпрос.

— Има ли значение?

Тя преглътна. Мъжът можеше да ги убие, но все пак…

— За мен има.

Джейсън раздразнено въздъхна.

— Не, не е мъртъв. Макар че за нас щеше да е по-добре, ако беше.

Тя го погледна стреснато. В гласа му нямаше никакво угризение. Дали не беше хладнокръвен убиец? Що за човек бе всъщност?