Стивън Кинг - Салът

— Дийк…

— Мъртъв.

Краката й докоснаха дъските. Лека-полека той я пусна. Застанаха един срещу друг като танцьори. Той усещаше как тя чака да изпита първото докосване на нещото. Устата й бе отворена като на златна рибка.

— Ранди — прошепна тя. — Къде е то?

— Отдолу. Погледни надолу.

Тя погледна. Погледна и той. Видяха чернилката, запълваща цепнатините, запълваща ги почти до повърхността на сала. Ранди усети нетърпеливостта й и си помисли, че сигурно и тя е усетила.

— Ранди, моля те…

— Шшшштт

Те стояха там.

Ранди бе забравил да си свали часовника, когато скочи във водата и сега той отчете още петнадесет минути. В осем и петнадесет черното нещо отново се изплъзна изпод сала. Оттегли се на четири-пет метра и после отново остана неподвижно.

— Ще седна — каза той.

— Не!

— Уморен съм — каза той. — Аз ще седна, а ти ще го наблюдаваш. Само запомни, че трябва да отвръщаш поглед. После аз ще стана, а ти ще седнеш. Така ще се редуваме. Ето. — Той й подаде часовника си. — Ще се сменяме на петнадесет минути.

— То изяде Дийк — прошепна тя.

— Да.

— Какво е то?

— Не зная.

— Студено мие.

— И на мен.

— Прегърни ме тогава.

— Достатъчно те прегръщах.

Тя утихна.

Той седна на сала — беше просто райско, това, че не трябваше да наблюдава повече нещото бе истинско щастие. Вместо това той наблюдаваше Лавърн. Искаше да се убеди, че тя отвръща периодически очи от нещото във водата.

— Какво ще правим, Ранди?

Той се замисли.

— Ще чакаме — каза той.

В края на петнадесетте минути той се изправи и я остави отначало да седи, а после да полежи половин час. После той й помогна да се изправи и тя стоя петнадесет минути. Непрекъснато се сменяха. В десет без петнадесет се показа студен лунен сърп и прокара пътека по водата. В десет и половина се надигна пронизителен, самотен вик, който проехтя над водата и Лавърн изпищя.

— Мълчи — каза й той. — Това е просто гмурец.

— Замръзвам, Ранди — цялата съм вкочанена.

— Нищо не мога да направя.

— Прегърни ме — каза тя. — Трябва да ме прегърнеш. Нека се прегърнем. Ще седнем заедно и заедно ще го наблюдаваме.

Той се противопостави, но после студът проникна толкова дълбоко в плътта му, че това реши нещата.

— Добре.

Седнаха заедно, обгърнали един друг с ръце и нещо се случи — естествено или перверзно, случи се. Той усети как се втвърдява. Едната му ръка намери гърдата й, обхваната от влажния найлон, и я притисна. Тя въздъхна и ръката й посегна към разреза на слипа му. Той спусна надолу другата си ръка и намери местенце, където имаше малко топлина. Повали я по гръб.

— Не — каза тя, но ръката й под слипа му се задвижи по бързо.

— Виждам го — каза той. Сърцето му пак бе затупало силно и изтласкваше топлина към повърхността на премръзналата му гола кожа. — Мога да го наблюдавам оттук.

Тя измърмори нещо и той усети как ластика се смъква по хълбоците му до бедрата. Той го наблюдаваше. Плъзна се в нея, напред и нагоре. Топлина. Боже, там тя бе така топла. Тя издаде гърлен звук и впи пръсти в студените му стегнати бедра.

Той го наблюдаваше. То не се движеше. Той го наблюдаваше. Наблюдаваше го, без да го изпуска от очи. Докосванията бяха невероятни, фантастични. Той нямаше кой знае какъв опит, но не беше и девствен. Беше правил любов с три момичета, но нито веднъж не бе изпитал това. Тя изстена и започна да повдига хълбоците си. Салът леко се залюля, като най-твърдото водно легло в света. Варелите отдолу глухо измърмориха.

Той го гледаше. Цветовете се завъртяха — отначало бавно, чувствено, без заплаха. Той го наблюдаваше, наблюдаваше и цветовете. Очите му бяха широко отворени. Цветовете бяха в очите му. Сега не му беше студено. Беше му горещо, горещо, както му става горещо на човек, който е на плажа в ранен юни и усеща как слънцето опъва зимно-бялата му кожа и й придава малко

(цветове)

цвят, загар. Първи ден на плажа, първи ден на лятото, измъкни старите записи на Бийч Бойс, на Рамона. Рамона ти напомняше, че Шийна е станала рокерка, Рамона ти казваше, че можеш да идеш на стоп до Рокерския плаж, до пясъка, до плажа, до цветовете

(движи се, започва да се движи)

усещането за лято, вкусът на лято. Гари Бондс, училището свърши и ти си по площадките, момичета по бански по плажа, плажа, плажа, о, обичаш ли, обичаш ли

(обич)

плажа обичаш ли

(обичам обичам)

твърди гърди с аромат на плажно масло и ако дъното на бикините бе тясно, човек можеше да види малко