Стивън Кинг: Салът

Разстоянието от Хорликския Университет в Питсбърг до езерото Каскейд бе петдесет километра и въпреки че в тази част на света се стъмва рано през октомври, а те тръгнаха чак в шест, когато пристигнаха все още беше светло. Бяха дошли с Камарото на Дийк. Когато беше трезвен, Дийк не си губеше времето. След две бири, Камарото просто летеше.

Още не беше спрял колата пред оградата, разделяща паркинга от плажа, а вече сваляше ризата си. Очите му внимателно оглеждаха водата, търсейки сала. Ранди се измъкна от „мястото на мъртвеца“, малко неохотно. Наистина това бе негова идея, но той не беше очаквал, че Дийк ще я вземе толкова насериозно. Момичетата се раздвижиха на задната седалка, готвеха се да слязат.

Очите на Дийк неспирно оглеждаха водата (очи на снайперист, помисли си Ранди с безпокойство) и после се приковаха в една точка.

— Там е — извика той и плесна по гюрука на Камарото. — Точно както ти каза Ранди! Дявол да го вземе! Който е последен е леке!

— Дийк… — започна Ранди, оправяйки очилата си на носа, но не каза нищо повече, защото Дийк вече прескачаше оградата и тичаше към плажа, без да поглежда към Ранди или Рейчъл или Лавърн. Гледаше само към сала, закотвен на около петдесет метра навътре в езерото.

Ранди се огледа, сякаш искаше да се извини на момичетата, че ги е замесил в цялата работа, но те гледаха към Дийк — това, че Рейчъл го гледаше, как да е, Рейчъл бе момичето на Дийк, но Лавърн също го гледаше и Ранди усети гореща моментна искра на ревност, която го накара да се раздвижи. Той смъкна фланелката си, пусна я до тази на Дийк и прескочи оградата.

— Ранди! — извика Лавърн, но той само махна с ръка напред в сивия октомврийски здрач, за да я подкани, малко се мразеше за това — тя беше доста неуверена, готова да бие отбой. Идеята за едно октомврийско плуване в пустото езеро просто не се връзваше със спокойната, светла атмосфера на събирането в апартамента, в който живееха те с Дийк. Той я харесваше, но Дийк бе по-силният. Дяволите да я вземат, ако тя не си падаше по Дийк. И дяволите да я вземат, ако това направо не го вбесяваше.

Дийк разкопча джинсите си, като продължаваше да тича и започна да ги смъква по стегнатите си бедра. Той някак се измъкна от тях, без да спира — постижение, което за Ранди би било немислимо още хиляда години. Дийк тичаше сега само по слип, мускулите на гърба и на краката му изпъкваха великолепно. Ранди добре съзнаваше колко са кльощави пищялите му, докато смъкваше дънките си „Ливайс“ и тромаво ги отърсваше от краката си — при Дийк това бе балет, при него пародия.

Дийк скочи във водата и се провикна:

— Студено! Божичко!

Ранди се поколеба, но само на ум, а там всичко ставаше по-бавно — тази вода е осем-девет градуса, най-много десет, му подсказваше умът му. Може да ти спре сърцето. Той учеше медицина — знаеше, че това е възможно… но физически не се поколеба за миг. Скочи и за миг сърцето му спря наистина или поне така му се стори. За миг дъхът му задръсти гърлото му и той с мъка пое глътка въздух, докато кожата му, потопена във водата, стана направо безчувствена. Това е лудост, помисли си той, а после си каза: Но това беше твоя идея, Панчо. Заплува след Дийк.

Двете момичета се спогледаха за миг. Лавърн вдигна рамене и каза:

— Щом те могат и ние можем — каза тя, съблече фланелката си „Лакост“ и под нея се видя почти прозрачен сутиен. — Нали се смята, че момичетата имат допълнителен слой тлъстина?

После тя се прехвърли през оградата и се затича към водата, разкопчавайки кадифените си джинси. След миг я последва и Рейчъл, така както Ранди бе последвал Дийк.

Момичетата бяха дошли в апартамента някъде в ранния следобед — във вторник всички имаха занятия най-късно до един. Дийк беше получил ежемесечната си финансова инжекция — един от запалянковците (играчите ги наричаха „ангели“) се беше погрижил той да получава по двеста на месец в брой — и в хладилника имаше каса бира, а в разбития касетофон на Ранди — нов албум на „Найт Рейнджър“. Четиримата се захванаха хубавичко да се смазват. След малко разговорът им се завъртя около циганското лято, на което се наслаждаваха от доста време. По радиото съобщиха, че в сряда се очакват вихрушки. Лавърн бе изказала мнението, че синоптици, които предсказват снежни вихрушки през октомври, трябва да бъдат разстрелвани. Никой не изказа несъгласие.

Рейчъл каза, че когато била малка, летата са изглеждали безкрайни, а сега, когато вече е възрастен човек, („изкуфяла бабичка на деветнадесет“, пошегува се Дийк и тя го ритна по глезена), ставаха все по-къси и по-къси.