Стивън Кинг - Компютърът на боговете

Но нищо не написа. Пръстите му глупаво кръжаха над клавишите, докато той чувстваше — буквално чувстваше — как всички връзки в мозъка му се натоварват, сблъскват и преплитат като коли в най-тежкото задръстване в историята на Манхатън.

Изведнъж екранът се запълни от думата:

OVERLOADOVERLOADOVERLOADOVERLOADOVERLOADOVERLOADOVERLOADOVERLOADOVERLOADOVERLOADOVERLOAD OVERLOADOVERLOAD

Последва още едно изщракване, после експлозия в компютъра. От кутията блъвнаха пламъци, после стихнаха. Ричард се облегна назад в стола си и закри лицето си с ръце, в случай, че екранът избухне. Не избухна. Само угасна.

Той продължи да седи и да гледа тъмния екран.

НЕ МОГА ДА КАЖА СЪС СИГУРНОСТ. ПОПИТАЙ ПО-КЪСНО.

— Татко?

Той се обърна на стола си, сърцето му биеше така силно, че сякаш щеше да изскочи.

Джон беше там, Джон Хагстръм и лицето му си беше същото, но някак променено — промяната бе едва доловима, но все пак се усещаше. Може би, помисли си Ричард, това бе разликата между бащинството на двама братя. Или може би, защото от погледа му беше изчезнало онова бдително, напрегнато изражение, леко увеличено от стъклата на очилата му (сега с тънки метални рамки, а не с грозните промишлени рогови рамки, които Роджър му бе купувал винаги, защото бяха с петнадесет долара по-евтини).

Може би дори беше нещо по-просто: оня обречен поглед бе изчезнал от очите на момчето.

— Джон? — каза той пресипнало, чудейки се дали всъщност бе искал нещо повече от това. Беше ли наистина?

Колкото и да изглеждаше смешно, май наистина беше искал. Май хората винаги искаха нещо повече.

— Ти ли си, Джон?

— Че кой друг? — той кимна към компютъра. — Да не ти стана нещо, когато машинката сдаде багажа?

Ричард се усмихна:

— Не. Нищо ми няма.

Джон кимна.

— Жалко, че не поработи. И аз не знам какво ме прихвана да използвам всички тези скапани части. — Той поклати глава. — Честна дума, не знам. Сякаш е трябвало така да бъде. Детински работи.

— Е — каза Ричард, отиде при сина си и го прегърна през раменете. — Може би следващият път ще се справиш по-добре.

— Може би. Или пък може да опитам нещо друго.

— И така може.

— Мама каза, че ти е приготвила какао, ако искаш.

— Искам — каза Ричард и двамата тръгнаха към къщата, в която никога не бе влизала замразена пуйка, спечелена на бинго. — Една чаша какао ще ми дойде много добре точно сега.

— Утре ще изтръгна всичко, което може да се изтръгне от това нещо и после ще го изхвърля — каза Джон.

Ричард кимна.

— Изхвърли го от живота ни — каза той и после двамата тръгнаха към къщата и аромата на какао, смеейки се заедно.

© 1983 Стивън Кинг

© 1994 Мария Парушева, превод от английски

Stephen King

Word Processor of the Gods, 1983

Сканиране, разпознаване и редакция: maskara, 2008

Издание:

Стивън Кинг. Мъглата (сборник разкази)

Издателска къща „Плеяда“, София, 1994

Художник: Петър Станимиров, 1994

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9482]

Последна редакция: 2008-11-17 08:30:00