Стивън Кинг - Големите колела - Разказ за играта на пране (Млекар № 2)

— Ти да нямаш дупка в гърба? — попита Боб Лео.

— Перачницата — каза Лео, усмихнат. — Там има огромни перални, нали разбираш? Ние им викаме колела. Перачни колела. Аз ги зареждам, изпразвам ги, после пак ги зареждам. Слагам вътре мръсните глупости, после вадя чистите глупости. С това се занимавам и го правя първокласно. — Той погледна към Боб с доверчивостта на луд. — Обаче от това получих дупка в гърба.

— Така ли? — Боб гледаше Лео прехласнат. Роки се раздвижи неловко.

— Има дупка на покрива — каза Лео. — Точно над третото колело. Кръгли са, нали разбираш, затова им казваме колела. Когато завали, водата капе отгоре. Кап, кап, кап. Всяка капка пада право върху мен — цап — в гърба. Сега там имам дупка. Ей толкова. — Той сви ръката си в шепа. — Искаш ли да видиш?

— Той не ще да гледа такива деформации! — викна Роки. — Ние тук си говорим за старите времена, пък и освен това ти нямаш никаква дупка в гърба!

— Искам да видя — каза Боб.

— Кръгли са и затова й викаме перачница — каза Лео. Роки се усмихна и потупа Лео по рамото.

— Стига с тия приказки, иначе може да си ходиш пеш, приятелче. Сега защо не подадеш някоя биричка с лика на моя адаш, ако има още?

Лео погледна в кашончето бира и след малко подаде бира със снимката на Роки Блайър

— Е, това вече е друга работа! — каза Роки, отново развеселен.

Един час по-късно кашонът беше празен и Роки изпрати Лео в Супера на Полин, за да купи още. До този момент очите на Лео бяха червени като на пор и ризата му се бе измъкнала от панталоните. Той се опитваше с късогледа концентрация да извади цигарите си. Боб беше в тоалетната, уринираше и пееше училищни песни.

— Не ми се върви до там — измърмори Лео.

— Да, ама си прекалено пиян, за да идеш с колата.

Лео направи едно пиянско кръгче, като продължаваше да се опитва да си измъкне кутията цигари от навити ръкав на ризата си.

— Тъмно като в рог. И студено.

— Ти искаш ли да получим стикер на колата или не? — просъска му Роки. Той бе започнал да вижда странни работи в ъглите на полезрението си. Най-натрапчив беше един огромен бръмбар, увит в копринена паяжина в най-отдалечения ъгъл.

Лео го погледна с алените си очи.

— Не е моя колата — каза той с лъжлива хитрост.

— И няма да се качиш в нея повече, ако не идеш да донесеш бира — каза Роки. Той погледна леко изплашено към мъртвата буболечка в ъгъла. — Опитай, ако искаш да видиш дали се шегувам.

— Добре, де — изскимтя Лео. — Няма какво да се вкисваш.

На отиване той залитна и излезе от пътя два пъти, а на връщане — веднъж. Когато най-накрая пак се върна на топло и светло в гаража, и двамата пееха училищни песни. Боб бе успял криво-ляво да качи Крайслера върху канала

— Имаш дупки в допълнителната тръба — каза той.

— Нямам допълнителни тръби — каза Роки. На двамата това им се стори толкова смешно, че захвърчаха плюнки.

— Бирата! — обяви Лео, остави кашона на земята, седна на ръба на едно колело и се унесе в дрямка. По пътя бе изгълтал три, за да намали тежестта на товара.

Роки подаде на Боб бира и взе една и за себе си.

— Състезаваш ли се? Както преди?

— Разбира се — каза Боб. Усмихна се сковано. Във въображението си се видя седнал в ниската, аеродинамична състезателна кола от Формула 1, с една ръка важно върху волана в очакване да падне флага, а другата върху талисмана си — орнамент от Мъркюри ’59. Той беше забравил за тръбата на Роки, за гърдестата си жена, с транзисторните й ролки за коса.

Те отвориха бирите си и ги изпиха на един дъх. Беше страхотна жега. И двамата пуснаха кутиите си на напукания бетон и едновременно вдигнаха по един среден пръст. Оригнаха се така, че ехото прокънтя като залп.

— Съвсем като в старите времена — каза Боб с печален вид. — Нищо не е както в старите времена, Роки.

— Зная — съгласи се Роки. Той отчаяно се опитваше да измисли една голяма, светла мисъл и накрая я намери. — Остаряваме всеки ден, Коравчо.

Боб въздъхна и пак се оригна. Лео изпърдя в ъгъла и започна да тананика „Слез от моя облак“.

— Ще опиташ ли пак? — попита Роки и подаде на Боб ще една бира.

— И аз — каза Боб, — и аз, Роки, приятелю.

Кашонът, който Лео бе донесъл свърши до полунощ и новият стикер за минат технически преглед беше залепен вляво на предното стъкло под доста странен ъгъл. Роки сам е попълнил данните, като внимаваше много да препише правилно цифрите от разкъсания и мазен регистрационен талон, който бе намерил най-накрая в жабката. Трябваше много да внимава, защото виждаше тройно. Боб седеше на земята със скръстени крака, като учител по йога, пред него имаше полупразна кутия Айрън Сити. Гледаше втренчено в нищото.