Стивън Кинг: Протокът

— Защото, дете, винаги съм имала всичко, което съм искала тук на острова.

— Но той е толкова малък. Ние живеем в Портлънд. Има автобуси, бабо!

— Достатъчно виждам какво става в градовете по телевизията. Мисля, че тук съм си добре.

Хол беше по-малък, но имаше по-силно развита интуиция. Той никога не притискаше така както го правеше сестра му, но въпросите му достигаха по-близо до същността на нещата:

— Ти никога ли не си искала да прекосиш, бабо? Никога?

Тя се навеждаше напред, вземаше малките му ръчички и му разказваше как майка й и татко и дошли на острова скоро след като се оженили, как дядото на Бил Саймс взел бащата на Стела като чирак на лодката си. Разказваше му как майка й зачевала четири пъти, но пометнала едното бебе, другото умряло, когато било на една седмица — тя щяла да иде в болницата на сушата, ако можели да го спасят там, но всичко свършило, преди дори мисълта да й мине през ум.

Тя им разказваше, че Бил помогнал при раждането на Джейн, баба им, но не им казваше, че когато всичко свършило, той отишъл в банята и повръщал и ревал като истерична жена с тежък мензис. Разбира се, Джейн бе напуснала острова на четиринадесет години, за да иде в гимназията. Момичетата вече не се омъжвали на четиринадесет и когато Стела я видяла да се отдалечава в лодката с Брадли Максуел, който отговарял за воденето на децата напред-назад този месец, дълбоко в сърцето си разбрала, че Джейн си отива завинаги, въпреки че се връщала за кратко. Тя им казваше, че Алдън се появил десет години по-късно, след като вече се били отказали и сякаш за да компенсира своята мудност, ето го Алдън, продължаваше да живее с тях — вечен ерген и до известна степен Стела бе доволна, че е така, защото Алдън не беше кой знае колко умен и имаше много жени, готови да се възползват от един мъж с муден мозък и добро сърце (въпреки, че и това последното не го казваше на децата).

Обикновено им казваше: «Луис и Маргарет Годлин заченали Стела Годлин, която станала Стела Фландърс, Бил и Стела Фландърс заченали Джейн и Алдън Фландърс и Джейн Фландърс станала Джейн Уейкфийлд. Ричард и Джейн Уейкфийлд заченали Луис Уейкфийлд, която станала Луис Перо. Дейвид и Луис Перо заченали Лона и Хол. Това са вашите имена деца: вие сте Голдин — Фландърс — Уейкфийлд — Перо. Вашата кръв идва от камъните на този остров, а аз стоя тук, защото сушата е твърде далече, за да стигне човек до нея. Да, обичам. Във всеки случай съм обичала, или поне съм се опитвала да обичам, но паметта е твърде широка и твърде дълбока и не мога да прекося. Голдин — Фландърс — Уейкфийлд — Перо…»

Това бе най-студеният февруари, откакто метеорологичната служба води статистика и до средата на месеца ледът, който покриваше Протока, престанала бъде опасен. Моторните шейни бръмчаха напред-назад, понякога се преобръщаха, когато подхождаха неправилно към някоя преспа. Децата се опитваха да карат кънки, виждаха, че ледът е твърде неравен и се връщаха на езерото Годин от другата страна на хълма. Но това стана чак след като малкият Джъстин МакКрейкън, синът на свещеника, си закачи кънката в една цепнатина и си счупи глезена. Заведоха го в болницата на сушата, където един лекар с Корвет му казал: «Синко, ще стане като нов.»

Фреди Динсмуър умря съвсем внезапно само три дни, след като Джъстин МакКрейкън си счупи глезена. Той хвана грип в края на януари, не искаше да види лекар, казваше на всички «Това е само една настинка, пипнах я, защото ходих да взема пощата без шал» , легна на легло и умря, преди да могат да го закарат на сушата и да го окачат за една от онези машини, дето ги имат само за такива като Фреди. Синът му Джордж, първокласен нехранимайко дори в напредналата възраст (за нехранимайковци) от шестдесет и осем, намерил Фреди с вестник «Бангор Дейли Нюз» в едната ръка и пушката му Ремингтън, незаредена, до другата. Явно се е готвел да я почисти, преди да умре. Джордж Динсмуър, се отдаде на триседмично пиянство, финансирано от някой, който е знаел, че скоро идват парите от застраховката на баща му. Хати Стодърд ходеше и говореше на всички, които я слушаха, че Джордж Динсмуър е грях и срам и не е нищо повече от един скитник.

Имаше грипна епидемия и затвориха училището за две седмици през февруари, вместо обичайната едноседмична ваканция, защото имаше много болни ученици.

— Като няма сняг, плъзват вирусите — каза Сара Хейвлък.

Към края на месеца, точно когато хората чакаха с нетърпение фалшивото успокоение на месец март, Алдън Фландърс се разболя от грип. Кара го на крак около една седмица и после легна на легло с четиридесет градуса температура. Както и Фреди, така и той не искаше да види лекар, а Стела вътрешно кипеше и се ядосваше и се тормозеше. Алдън не беше чак толкова стар, колкото Фреди, но през май щеше да навърши шестдесет.