Стивън Кинг - Хората от 10 часа

— Какво? — попита Мойра. — Какво каза?

Той се извърна и ги погледна през сплъстен кичур коса, отпуснат на лактите си, поемайки с мъка дъх.

— Няма значение. Кой има една цигара? Умирам за една цигара.

Те го гледаха зяпнали и мълчаливи известно време, после се спогледаха и едновременно избухнаха в луд смях. Пиърсън се досети, че това сигурно е знак, че са влюбени.

Докато те се търкаляха по пода на товарния вагон и ревяха от смях, Пиърсън бавно седна и започна да изследва вътрешните джобове на мръсния си раздран шлифер.

— Аха — каза той, когато ръката му бръкна във втория джоб и усети познатата форма. Той измъкна една смачкана кутия и им я показа.

— За победата.

Товарният влак с грохот прекоси Масачузетс с три малки червени пламъчета, проблясващи на отворената врата на вагона. След седмица бяха в Омаха, като сутрин се мотаеха из централните улици, наблюдаваха хората, които си пиеха кафето навън дори когато валеше дъжд, търсеха Хора от десет часа, търсеха представители на изгубения народ, народа който тръгнал след Джо Кемъл.

До ноември се бяха събрали десетина. Събираха се в един празен склад за железария в Ла Виста.

Организираха първото си нападение в началото на следващата година, от другата страна на реката в Каунсил Блафс, и убиха тридесет изненадани прилепи-банкери и прилепи-експерти. Не беше много, но Бранд Пиърсън знаеше, че убиването на прилепи е като да намалиш цигарите: човек трябва да започне отнякъде.

© 1993 Стивън Кинг

© 1994 Мария Парушева, превод от английски

© 1994 Андрей Жишев, превод от английски

Stephen King

The Ten O’Clock People, 1993

Сканиране, разпознаване и редакция: maskara, 2008

Издание:

Стивън Кинг. Татик (сборник разкази)

Издателска къща „Плеяда“, 1994

Превод от английски: Мария Парушева, Андрей Жишев, 1994

Редакция и оформление на поредицата: Петър Станимиров, 1994

Коректор: Диана Мерджанова, 1994

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9439]

Последна редакция: 2008-11-10 09:30:00