Ерих Кестнер - Фабиан (Историята на един моралист)

— Ама и вие сте огън момче! — заяви Мюнцер. — Запознайте се: доктор Ирганг, когото очаква бляскаво бъдеще, Ирганг е само псевдонимът му. Господин Фабиан.

Двамата си подадоха ръце.

— Но — обясни смутено господин Ирганг — сега в шпалтата останаха пет празни реда.

— Какво трябва да се направи в един такъв изключителен случай? — запита Мюнцер.

— Да се запълни шпалтата — заяви стажантът. Мюнцер кимна.

— Няма ли нищо набрано? — Той почна да рови из коректурите. — Похарчило се е — установи той. — Мъртъв сезон.

После огледа съобщенията, които току-що беше оставил настрана, и поклати недоволно глава.

— Може би все пак ще постъпи нещо свястно — предположи младият човек.

— Трябвало е да станете отшелник — каза Мюнцер. — Или затворник под предварително следствие, или изобщо човек, който разполага с много време. Щом ти трябва бележка, а не разполагаш с такава, сядаш и я измисляш. Внимавайте!

Той седна, написа няколко реда бързо, без дори да се замисли, и подаде листа на младия човек.

— Тъй, а сега заминавайте, пълнителю на вестникарски шпалти. Ако не стигне, да сложат една четвъртина разредка.

Господин Ирганг прочете написаното от Мюнцер, промълви съвсем тихичко: „Всемогъщи боже“ и — сякаш внезапно му бе прималяло — се отпусна на шезлонга сред шумоляща планина от чуждестранни вестници.

Фабиан се надвеси над късчето хартия, което потреперваше в ръката на Ирганг, и прочете:

„В Калкута са станали улични боеве между мохамедани и индуси. При все че полицията много бързо е овладяла положението, има четиринадесет души убити и двадесет и двама ранени. Редът е напълно възстановен.“

В стаята влезе с провлачена стъпка някакъв стар човек по пантофи и остави пред Мюнцер няколко листа, изписани на машина.

— Речта на канцлера, продължение — измърмори той. — След десет минути ще предадат края.

После се измъкна със същите провлачени стъпки.

Мюнцер залепи един за друг шестте листа, от които засега се състоеше речта, и когато заприличаха на средновековен свитък, почна да редактира.

— Не се май, Джени! — каза той, като хвърли бегъл поглед към Ирганг.

— Но в Калкута не е имало никакви безредици възрази упорито Ирганг. После наведе глава над бележката и слисан промърмори: — Четиринадесет убити!

— Как, нима не е имало безредици? — запита възмутен Мюнцер. — Бихте ли били така добър най-напред да ми докажете това? В Калкута винаги има безредици. Или може би трябва да съобщим, че в Тихия океан се е появило отново морското чудовище? Отбележете си следното: съобщения, чиято недостоверност не може да се докаже, или пък може да се установи едва след седмици, са верни. А сега махайте се светкавично, инак ще заповядам да ви матрицират и да ви приложат към градското издание.

Младият човек излезе.

— И това ще ми става журналист! — простена Мюнцер, и въздъхвайки, продължи да шари със синия си молив по речта на райхсканцлера. — Да се посвети на частни изследвания на дневните новини, виж това би било тъкмо за момчето. За съжаление такава служба няма.

— Значи вие, без да ви мигне окото, убихте четиринадесет индуси и изпратихте други двадесет и двама в градската болница на Калкута? — запита Фабиан.

Мюнцер продължаваше да обработва райхсканцлера.

— Какво да се прави? — каза той. — Пък и защо да ги съжаляваме толкова в края на краищата? Нали и тридесет и шестимата са си живи и съвършено здрави. Повярвайте ми, драги приятелю, онова, което ние досъчиняваме съвсем не е толкова лошо, колкото онова, което изпускаме. — При тези думи той задраска още половин страница от текста на канцлеровата реч. — Върху общественото мнение се влияе по-ефикасно с информации, отколкото със статии, но най-ефикасно, ако не му се поднасят нито едните, нито другите. Най-удобното обществено мнение си остава липсата на обществено мнение.

— Че тогава спрете да издавате вестника — каза Фабиан.

— А от какво ще живеем? — запита Мюнцер. — И освен това, какво друго ще правим?

Дойде разсилният с ливреята и донесе виното и чаши. Мюнцер наля и вдигна своята чаша.

— За здравето на четиринадесетте мъртви индуси! — извика той и пи. После се нахвърли с ново настървение върху канцлера. — Ама и нашият велик държавен глава е надрънкал пак едни глупости! — заяви той след малко. — Истинско ученическо съчинение на тема: „Водата, в която плува, но не потъва бъдещето на Германия.“ В девети клас биха му писали тройка. — Извърна се към Фабиан и запита: — А как ще озаглавим тая смехория?