Ерих Кестнер - Фабиан (Историята на един моралист)

Сега пиеха здравата. Младият Ирганг вече почти беше направил главата. Критикът Щром оприличаваше неколцина именити режисьори на декоратори на витрини, съвременният театър му се струваше показателен за упадъка на капитализма и когато някой подхвърли, че нямало драматурзи, Щром заяви, че имало.

— И вие не сте вече съвсем трезвен — забеляза с натежал език Мюнцер; Щром прихна да се смее без всякаква причина.

Междувременно Фабиан, макар и не съвсем охотно, слушаше поученията на Малми относно краткосрочните заеми.

— Първо на първо, държавата и стопанството все повече се наводняват с чужди капитали — твърдеше редакторът. — И второ, достатъчна е една пукнатина, и цялата барака ще се срути. Почнат ли да се изтеглят големи суми пари, всички пропадаме — банките, градовете, концерните, държавата.

— Но във вестника вие не пишете нито ред за това — каза Ирганг.

— Аз помагам да изглежда логично тъкмо обратното. Всичко, което приеме гигантски форми, изглежда внушително — дори и глупостта.

После Малми погледна внимателно младия човек.

— Я се поразходете навън. Изглежда, че ви предстои малка буря.

Ирганг сложи глава на масата.

— Станете спортен редактор — извика Малми. — Този сектор няма да постави толкова тежки изисквания пред вашата нежна душа.

Стажантът стана, отправи се на зигзаг към задната врата на залата и изчезна.

Както си седеше на канапето, Мюнцер внезапно се разплака.

— Аз съм свиня — промърмори едва чуто той.

Щром бе покъртен и почна да гали плешивото теме на политическия редактор.

— Аз съм свиня! — продължаваше да мърмори Мюнцер.

И си повтаряше своето.

Малми се усмихна на Фабиан.

— Държавата подкрепя нерентабилните едри земевладелци. Държавата подкрепя тежката индустрия. В чужбина изнася продукцията си на загуба, на вътрешния пазар обаче я продава над равнището, установено на световния пазар. Суровините са скъпи; фабрикантите снижават надниците; държавата ускорява намаляването на покупателната способност на масите чрез данъци, които не смее да нахлузи на имотните: капиталът и без това бяга с милиарди зад границите. Нима това не е логично? Нима безумието няма свои методи? Къде е чревоугодникът, от чиито уста не биха потекли слюнки, само като види такова лапане?

— Аз съм свиня! — мърмореше Мюнцер и издал долната си устна напред, ловеше сълзите си.

— Надценявате се, уважаеми — каза търговският редактор.

Мюнцер продължи да плаче и обидено изкриви лице. Чувствуваше се решително засегнат, загдето се опитваха да му пречат да бъде онова, за което се смяташе, пък макар и само в пияно състояние.

Малми със задоволство продължи да изяснява положението.

— Техниката увеличава производството. Техниката намалява работническата армия. Покупателната сила на масите страда от скоротечна туберкулоза. В Америка горят зърнените храни и кафето, защото инак ще станат прекалено евтини. Във Франция лозарите се вайкат, че реколтата е прекалено добра. Представете си само! Хората са отчаяни, защото земята ражда прекалено много! Прекалено много жито. А други нямат какво да ядат! Ако сред един такъв свят не падне гръм, тогава изобщо можете да турите кръст на историческите бури.

Малми се изправи, олюля се леко и удари по чашата си. Околните го погледнаха.

— Уважаеми господа — извика той, — искам да държа реч. Който е против, да стане.

Мюнцер с усилие се надигна.

— Да стане — извика Малми — и да напусне заведението.

Мюнцер седна отново. Щром се изсмя. А Малми започна речта си:

— Ако онова, от което страда днес нашето многоуважаемо земно кълбо, се случи на някой отделен човек, бихме казали просто: парализирал се е. И положително на всички ви е известно, че това крайно неприятно състояние, заедно с последиците си, може да се излекува само по един начин, при който животът виси на косъм. А какво правят с нашия глобус? Церят го с чай от лайка. Всички знаят, че това питие действува благотворно и не лекува нищичко. Но то не причинява болки. Да си пием чая и да поизчакаме, мислят си хората, и общественият мозък продължава да се размеква тъй, че да ти е драго да гледаш.

— Оставете тия отвратителни медицински сравнения! — извика Щром. — Не съм добре със стомаха.

— Добре, да оставим медицинските сравнения — каза Малми. — Причина за загиването ни няма да бъде нито прекалената подлост на някои наши съвременници, нито пък това, че някои от тях са идентични с хората, които управляват глобуса. Загиването ни ще се дължи на духовната вялост и отпуснатост на всички участници. Искаме да се промени това положение, но не искаме да се променим самите ние. „Че за какво са другите?“ — мисли всеки от нас и се интересува само от личното си спокойствие. Междувременно оттам, където има много пари, с нечисти сделки се прехвърлят пари там, където не достигат. Не се вижда нито краят на спекулантството и лихварството, нито началото на някакво подобрение.