Ерих Кестнер - Фабиан (Историята на един моралист)

— Бих предпочел да знам, какво ще пишете под нея — каза ядосан Фабиан.

Събеседникът му отпи отново от своята чаша, повъртя бавно виното в устата си, преглътна го и отвърна:

— Нито сричка. Нито думица. Имаме нареждане да не нападаме правителството в тил. Пишем ли против него, вредим на себе си, мълчим ли, принасяме полза на правителството.

— Правя ви едно предложение — каза Фабиан. — Пишете благоприятно за речта!

— О, не! — извика Мюнцер. — Ние сме почтени хора. Добър ден, Малми!

На прага стоеше строен елегантен господин, който му кимна в отговор.

— Не бива да му се сърдите за нищо — обърна се търговският редактор към Фабиан. — Той е журналист от двадесет години и вече вярва сам на лъжите си. Съвестта му е тапицирана с десет меки дюшека, а върху тях господин Мюнцер спи съня на грешника.

Старият куриер донесе още машинописни листове. Мюнцер посегна към шишенцето с лепило, доусъвършенствува свитъка с речта на райхсканцлера и продължи да редактира.

— Значи, вие презирате равнодушието на вашия колега? — запита Фабиан господин Малми. — А какво друго правите?

Търговският редактор се усмихна, но само с половин уста.

— Аз също лъжа — отвърна той. — Само че го съзнавам. Зная, че цялата система е порочна. При нас, на стопанския сектор, това ще го види и слепец. Но аз служа всеотдайно на тази порочна система. Защото в рамките на порочната система, в чиято услуга съм поставил скромния си талант, неправилните мерки по правило са правилни, а правилните — както ще разберете — неправилни. Аз съм привърженик на желязната логика и освен това съм…

— Циник — подхвърли Мюнцер, без да вдига поглед.

Малми сви рамене.

— Смятах да кажа „подлизурко“. Това е още поточно. Характерът ми е изостанал далеч под нивото на разума. Искрено съжалявам, но вече не се бунтувам.

Младият доктор Ирганг влезе, носейки в ръка изданието за абонатите, и почна да се съвещава с Мюнцер кои от информациите да изхвърлят от вестника и кои да вземат на тяхно място в градското издание. Наистина бяха станали два тавански пожара. Освен това в Женева бяха изречени няколко мъгляви думи относно немското малцинство в Полша. Министърът на земеделието предупредил едрите земевладелци източно от Елба, че се очаква повишение на митническите тарифи. Следствието срещу директорите на градската служба по снабдяването взело решителен обрат.

— А как ще озаглавим речта на райхсканцлера? — запита Мюнцер. — Хайде, господа. Десет пфенига за едно добро заглавие. Текстът трябва да отива за набор. Закъснеем ли с матриците, пак ще имаме скандал с майстора в машинното!

Младият човек мислеше толкова напрегнато, че на челото му изби пот.

— „Канцлерът апелира за доверие“ — предложи той.

— Средна работа — прецени Мюнцер. — Вземете си една водна чаша и най-напред пийнете глътка вино!

Младият човек изпълни съвета, сякаш бе заповед.

— „Германия или леността на сърцето“ — каза Малми.

— Не дрънкайте глупости! — извика политическият редактор.

След това написа със синия си молив няколко едри думи над речта и заяви:

— Грошчето се пада на мен.

— Какво написахте? — запита Фабиан.

Мюнцер натисна звънеца и патетично заяви:

— „Оптимизмът е наш дълг, казва канцлерът!“

Куриерът взе листовете. Търговският редактор бръкна в джоба си и безмълвно остави на писалището монета от десет пфенига.

Колегата му смаяно вдигна поглед.

— С настоящето слагам началото на една акция, чиято неотложност и необходимост е очевидна — заяви Малми.

— За каква акция става дума?

— Да ви се възстановят сумите, пръснати от вас за образование — каза Малми.

Ирганг, стажантът от политическата редакция, се засмя сдържано. След това се втурна към телефона, който бе позвънил.

— Един абонат пита нещо — съобщи след малко той и закри микрофона с ръка. — Седят си в кръчмата и са се обзаложили как е по-правилно да се казва: вратата или вратите.

Мюнцер взе слушалката от ръката му.

— Един момент — каза той. — Ей сега ще ви дадем компетентен отговор, уважаеми господине.

После махна с ръка на Ирганг и му прошепна:

— Фейлетона.

Младият човек се втурна навън, върна се и сви рамене.

— Току-що научавам, че е правилно да се казва „вратата“. Моля, няма защо! Лека нощ!

Мюнцер остави слушалката върху телефонната вилка, поклати глава и пъхна в джоба си монетата на Малми.

Малко по-късно се разположиха в една кръчмичка, недалеч от печатницата. Мюнцер бе помолил един от словослагателите да му донесе вестника, като си тръгне към къщи, за да може да провери дали всичко е в ред. Поядоса се на няколкото печатни грешки и се зарадва на гръмкото заглавие на първа страница. След това на тяхната маса дойде и театралният критик Щром.