Ерих Кестнер - Фабиан (Историята на един моралист)

Беше вече по нощница от черни дантели. Фабиан отстъпи крачка назад. Тя обаче извика „Ура!“ и се хвърли така на шията му, че той изгуби равновесие, катурна се и се намери на пода заедно с дамата.

— Не е ли ужасна? — запита някакъв глас отстрани.

Фабиан смаяно вдигна поглед. На прага стоеше по пижама сух човек с голям нос и се прозяваше.

— Какво търсите тук? — запита Фабиан.

— Извинете, уважаеми господине, но не можех да зная, че вече пълзите с жена ми из стаята.

— С вашата жена?

Досадникът кимна, прозина се отчаяно и каза с укор:

— Ирене, как можеш да поставяш господина в такова неловко положение! Щом като искаш на всяка цена да виждам твоите нови завоевания, можеш да ми ги представяш поне в по-благоприлична форма. На килима! Това положително не е приятно за господина. И толкова хубаво бях заспал, когато ме събуди… Казвам се Мол, драги господине, адвокат съм и освен това — той се прозина сърцераздирателно — и освен това съпруг на тая личност от женски пол.

Фабиан стана и оправи с ръка косата си.

— Мъжки харем ли поддържа съпругата ви? Името ми е Фабиан.

Мол пристъпи към него и му подаде ръка.

— Драго ми е да се запозная с един симпатичен млад човек. Обстоятелствата са толкова обикновени, колкото и необикновени. Зависи как ще се погледне на тях. Но ако това би ви успокоило, ще добавя: свикнал съм. Моля, седнете.

Фабиан се настани в едно кресло. Ирене Мол бързо приседна на страничната облегалка, почна да го гали и каза на мъжа си:

— Ако не ти харесва, ще разваля договора.

— Но, разбира се, че ми харесва — отвърна адвокатът.

— Говорите за мен, като че ли съм парче торта или пък шейна — рече Фабиан.

— Шейничка си ми ти, моето момченце! — извика жената и притисна лицето му към пълната си гръд, скрита зад черната решетка на дантелите.

— Дявол да го вземе! — кипна той. — Бъдете така добра да ме оставите на мира!

— Не бива да ядосваш госта си, скъпа Ирене — каза й Мол. — Ще ида с него в кабинета си и ще му съобщя там всичко, което е необходимо да знае. Ти забравяш, че за него това положение неизбежно ще изглежда странно. След това ще ти го изпратя обратно. Лека нощ.

Адвокатът подаде ръка на жена си. Тя се покатери на своето ниско легло, остана тъжна и самотна сред възглавниците и каза:

— Лека нощ, Мол. Но не го уморявай с приказки. Трябва ми още.

— Да, да — отвърна Мол и отведе госта със себе си.

В кабинета седнаха. Адвокатът запали пура, потрепери от студ, зави коленете си с едно одеяло от камилска вълна и почна да рови в някаква папка.

— Наистина, мен не ме засяга — подхвана Фабиан, — но безобразията, които допускате да си позволява жена ви, са направо нечувани. Често ли ви измъква от леглото, за да одобрявате любовниците й?

— Много често, драги ми господине. Още от самото начало си осигурих черно на бяло правото на това одобрение. След първата година от нашия брак ние съставихме договор, параграф четвърти от който гласи: „Подписалата настоящия договор се задължава да предоставя предварително на съпруга си, господин доктор Феликс Мол, всеки човек, с когото желае да влезе в интимни отношения. Ако съпругът й не намери въпросното лице подходящо, госпожа Ирене Мол е длъжна незабавно да се откаже от изпълнението на своето намерение. Всяко нарушение на параграфа се наказва с намаляване на месечната финансова издръжка наполовина.“ Договорът е много интересен. Да ви го прочета ли in extenso 6 6 Изцяло (лат.) ?

Мол измъкна от джоба си ключа от бюрото.

— Не си правете труд! — спря го Фабиан. — Едничкото, което бих искал да зная, е откъде накъде ви хрумна изобщо да съставяте подобен договор?

— Сънищата на жена ми бяха толкова лоши.

— Какво?

— Сънищата й. Сънуваше страхотни неща, за чието съдържание, драги ми господине, вие за щастие още не можете да имате представа. Аз се отдръпнах, а тя почна да пълни спалнята си с китайци, боксьори и танцьорки. Какво друго ми оставаше? Сключихме договор.

— А не намирате ли, че друг вид лечение щеше да бъде по-успешно и по-изискано? — запита нетърпеливо Фабиан.

— Например, драги ми господине? — Адвокатът се понадигна в креслото си.

— Например: всяка вечер двайсет и пет плесника по седалищните части.

— Опитах. Но много ме болеше.

— Мога да ви разбера.

— Не — извика адвокатът, — не можете да ме разберете! Ирене е много силна, господине.

Мол наведе глава. Фабиан измъкна от вазата на писалището един бял карамфил, тикна цветето в бутониерата си, стана и заснова из стаята, като оправяше разкривените картини по стената. Не беше изключено тоя възстар дангалак да е имал и удоволствието жена му да го налага.