Ерих Кестнер - Фабиан (Историята на един моралист)

— Ето ви тридесет марки.

Фабиан сложи парите на писалището. Пищната дама пъхна банкнотите в едно чекмедже, взе писалка и каза:

— Личните ви данни?

— Фабиан, Якоб, тридесет и две годишен, професия неустановена, в момента специалист по рекламата, „Шаперщрасе“ 17, сърдечно болен, кестеняв. Необходимо ли ви е още нещо?

— Имате ли някакви специални предпочитания по отношение на дамите?

— Не бих искал да се обвързвам. Имам вкус към русокосите, обаче опитът ми говори противното. Предпочитам едри жени. Но самият аз не отговарям на това условие. Оставете графата непопълнена.

Отнякъде се чуваше грамофон. Пищната дама стана от мястото си и заяви сериозно:

— Преди да влезем, ще си позволя да ви запозная с най-важните правила. Сближаването между членовете на института не е нежелателно, а обратно, препоръчително. Дамите се ползуват със същите права като господата. За съществуването, адреса и порядките на института следва да се съобщава само на господа, на които може да се има пълно доверие. Независимо от идеалните цели на предприятието, консумацията се заплаща веднага. В помещенията на клуба никоя от двойките няма право да изисква от останалите членове да се съобразяват с нея. Двойки, които желаят да не бъдат обезпокоявани, се умоляват да напуснат клуба. Предприятието служи за създаване на връзки, не на самите връзки. Членове, които временно са дружили, се умоляват да забравят, защото само по този начин могат да се избягнат усложненията. Разбрахте ли ме добре, господин Фабиан?

— Напълно.

— Тогава, моля, последвайте ме.

Посетителите трябва да бяха тридесет до четиридесет души. В първото помещение играеха бридж. В съседното — танцуваха. Госпожа Зомер посочи на новия член една свободна маса, каза му, че в случай на нужда винаги може да се обърне към нея и се отдалечи.

Фабиан седна, поръча на келнера коняк със сода, огледа се. Нима беше попаднал на някакъв рожден ден?

— Хората изглеждат по-безобидни, отколкото са в същност — каза дребна чернокоса госпожица и след тази забележка седна до него. Фабиан й предложи цигара.

— Изглеждате симпатичен — каза тя. — Роден сте през декември, нали?

— През февруари.

— Аха! В зодията на Рибите плюс няколко капки Водолей. Доста студена натура. Идвате само от любопитство, така ли?

— Атомните теоретици твърдят, че и най-дребните частици материя се състоят от кръжащи едно около друго електрически енергийни количества. Смятате ли това мнение само за хипотеза или за възглед, който отговаря на действителното положение на нещата?

— На всичко отгоре сте и чувствителен? — извика персоната. — Но няма значение. За да си намерите жена ли сте дошъл тук?

Той сви рамене:

— Като предложение за брак ли следва да считам думите ви?

— Глупости! Женила съм се вече два пъти и засега това ми стига. Бракът не ми дава възможност да се изявя истински. Прекалено много се интересувам от мъжете, за да мога да се огранича с брака. Ето защо си представям като мой съпруг всеки, когото видя и ми хареса.

— С най-характерните му качества, надявам се.

Тя прихна така, сякаш всеки миг щеше да се разхълца и сложи ръка на неговата.

— Надеждите ви отговарят напълно на истината. Твърдят, че страдам от излишък на въображение. Ако почувствувате тази вечер желание да ме съпроводите до дома, жилището ми и аз сме малки, но солидни.

Той отстрани неспокойната чужда ръка и каза:

— Всичко е възможно. А сега искам да огледам заведението.

Не успя да осъществи намерението си. В същия миг, когато стана и се извърна, пред него се изпречи едра, висока дама, отговаряща напълно на регистрираните му предпочитания, и каза:

— Ей сега ще се танцува.

Беше по-висока от него, и при това руса. Дребничката чернокоса бъбрица се подчини на клубните правила и изчезна. Келнерът пусна грамофона. Покрай масите настъпи раздвижване. Започнаха да танцуват.

Фабиан внимателно оглеждаше блондинката. Тя имаше бледо, детско лице и на вид беше по-сдържана, отколкото можеше да се съди от начина, по който танцуваше. Той мълчеше и чувствуваше, че само след няколко минути ще бъде достигната оная степен на мълчанието, след която е невъзможно да се подхване разговор, и особено незаангажиращ разговор. За щастие, той я настъпи. И тя се разприказва. Показа му две дами, които преди малко се сбили и раздрали роклите си. Уведоми го, че госпожа Зомер имала връзка със зеления лилипут. Накрая го запита, смята ли да остава още; тя си тръгвала. Фабиан излезе с нея.