Ерих Кестнер - Фабиан (Историята на един моралист)

Реката бе пълноводна, навярно в планината беше валяло. По хълмовете, заобикалящи града, примигваха множество лампи.

Докато той стоеше тук, Лабуде лежеше в ковчега си в една груневалдска вила, а Корнелия лежеше при господин Макарт в леглото с балдахините. Твърде далече от него лежаха и двамата. Фабиан стоеше под друго небе. Тук Германия не страдаше от треска. Тук нейната температура бе под нормалната.

На следния ден Фабиан отиде при хлебаря и оттам се обади по телефона в кантората на Венцкат. Той не разполагаше с много време. Трябвало да отива в съда. Фабиан го запита дали знае някой, който предлага подходяща работа.

— Я иди при Холцапфел — рече Венцкат. — Той е в „Дневна поща“.

— Какво прави там?

— Първо, спортен редактор е, и второ — пише музикални критики. Може би ще му хрумне нещо. И му напомни за петък вечер. Довиждане.

Фабиан се върна у дома и разказа, че щял да отиде в старата част на града, при Холцапфел, който бил редактор в „Дневна поща“. Може би щял да му помогне. Майка му седеше в магазинчето и чакаше клиенти.

— Би било много хубаво, моето момче — каза тя. — Върви, бог да ти помага!

В трамвая при един по-остър завой, той се блъсна в някакъв господин, дълъг като върлина. Погледнаха се сърдито.

— Та ние се познаваме — рече господинът и протегна ръка.

Беше Кнор, бивш старши лейтенант от запаса. На времето му бе поверено обучението на онази рота, към която се бе числил Фабиан. Той бе измъчвал и карал другите да измъчват седемнадесетгодишните тъй, сякаш дяволът и смъртта му даваха процент.

— Дръпнете веднага ръката си — рече Фабиан. — Инак ще плюя отгоре й.

Господин Кнор, експедитор по професия, изпълни този съвет, който му бе даден съвсем сериозно, и се усмихна смутено. Защото не бяха сами на платформата.

— Но какво съм ви сторил? — запита той, при все че много добре знаеше.

— Ако не бяхте толкова дълъг, щях да ви друсна един — каза Фабиан, — но тъй като не мога да стигна до почитаемата ви мутра, ще трябва да се справя по друг начин с вас.

При тези думи Фабиан настъпи господин Кнор така по мазолите, че той прехапа устни и пребледня съвсем. Околните се засмяха. Фабиан слезе и извървя остатъка от пътя пеша.

Някогашният съкласник Холцапфел изглеждаше сега извънредно пораснал, пиеше бира в бутилки и украсяваше няколко коректурни листа с йероглифи.

— Седни, Якоб! — рече той. — Трябва да коригирам обзора за надбягванията и една обобщителна статия за клавирните концерти. Отдавна не съм те виждал. Къде се беше изгубил? Берлин, нали? С удоволствие бих прескочил дотам. Но не остава време. Непрекъснато имам много работа и непрекъснато се наливам с бира. Мазоли на мозъка, мазоли на задника, децата стават все по-възрастни, приятелките — все по-млади, стига да не туберкулирам междувременно.

Докато бърбореше така, той продължаваше най-спокойно да коригира и да пие.

— Копел се разведе. Научи, че жена му го мами с двама. Той открай време си е бил добър техник. Бретшнайдер продаде аптеката и си купи малко селско имение. Произвежда желе от плодов сок и варени картофи. Всеки харчи парите си по свой вкус. Тъй, клавирните концерти могат да почакат.

Позвъни прислужника и изпрати коректурата с обзора за надбягванията при словослагателите. Тогава Фабиан му разказа, че търсел работа и че напоследък е работил в областта на рекламата. Но сега всичко му било все едно, важното било да намерел препитание тук в града.

— От музика нищо не разбираш. А също и от бокс — отбеляза Холцапфел. — Може би ще имат нужда от теб за фейлетонната страница или като втори театрален критик, или нещо подобно.

Той се хвана за телефона и говори с директора.

— Иди при него — предложи той. — Разкажи му нещо весело. Той е надут, но инак е податлив.

Фабиан поблагодари, напомни на приятеля си за срещата на класа и помоли прислужника да съобщи за него на директора Ханке.

— Значи, доктор Холцапфел ви е съученик? — запита директорът. — И вие сте следвали история на литературата? В момента нямаме свободно място. Но това още нищо не означава. Способен ли сте — от способния човек винаги има нужда. Работете четиринадесет дни на собствен риск. Ще ви запозная с шефа на фейлетонния отдел. Ако отхвърли онова, което представите, значи не ви е провървяло. Инак ще сте добре дошъл при мен като външен сътрудник.