Дийн Кунц - Тъмните реки на сърцето

— Трябва да тръгваме — рече азиатецът.

— Може би не всичко ще пропадне — каза Дариус.

— Да се надяваме.

— Може би светът ще се вразуми.

— Внимавайте, като се връщате през парка — рече Харис.

— В безопасност сме — увери го брат му. — Там няма по-опасен от мен. Забрави ли, че съм адвокат.

Смехът на Харис застрашително граничеше с ридание.

Вместо сбогом, той каза:

— Малкото ми братче.

Дариус кимна. За миг имаше такъв вид, сякаш не беше в състояние да каже нищо повече, но сетне рече:

— Големият ми брат.

Джесика и Бони притиснаха носни кърпи до очите си.

Момичетата и Марти се сбогуваха.

Мъжът с пуловера с елен поведе едното семейство Деското на юг, по плажа, а другите Деското останаха да стоят на пристана и да ги гледат. Брегът беше блед като пътека в сън. Фосфоресциращата пяна на вълните чезнеше в пясъка с шепот, досущ настойчиви гласове, произнасящи неразбираеми предупреждения от сенките на кошмар.

Харис се обърна три пъти, но после вече нямаше сили да го стори.

Продължиха да вървят на юг, дори след като стигнаха края на парка. Минаха покрай няколко ресторанта, които бяха затворени, сетне покрай хотел и няколко осветени къщи на плажа, където хората още живееха, без да съзнават надвисналия мрак.

След два километра, а може би три, стигнаха до друг ресторант. Прозорците светеха, но бяха твърде високо над плажа и Харис не видя дали около масите има посетители. Азиатецът ги поведе покрай ресторанта. Тръгнаха по паркинга и влязоха в зелено-бяла каравана, пред която останалите превозни средства приличаха на джуджета.

— Защо брат ми не ни докара дотук? — попита Харис.

— Не е хубаво да знае регистрационния номер на тази каравана. За негово добро е — отговори придружителят им.

Влязоха в кухнята на караваната и непознатият отстъпи встрани и им направи знак да отидат по-навътре.

До масата в трапезарията стоеше азиатка на около петдесет и пет години и ги чакаше. Беше облечена в черен костюм с панталон и червена китайска блуза. Лицето й беше необичайно благовидно, а усмивката — сърдечна.

— Много съм доволна, че успяхте да дойдете — каза тя, сякаш ги бе поканила на вечеря. — Тук има седем места, затова е достатъчно широко за нас, петимата. По пътя ще имаме възможност да разговаряме, а имаме да обсъждаме толкова много неща.

Петимата се настаниха около масата в кухнята с формата на конска подкова. Мъжът с пуловера с елен седна зад волана и включи двигателя.

— Наричайте ме Мери — каза азиатката, — защото е най-добре да не знаете истинското ми име.

Харис бе решил да запази мълчание, но не притежаваше дарбата да лъже.

— Опасявам се, че ви познах. И съпругата ми също.

— Да — потвърди Джесика.

— Вечеряли сме няколко пъти във вашия ресторант — добави Харис, — в Западен Холивуд. Обикновено вие или съпругът ви посрещахте гостите на вратата.

Жената кимна и се усмихна.

— Поласкана съм, че ме познахте… в необичайна обстановка, така да се каже.

— Вие и вашият съпруг сте много очарователни — рече Джесика. — Трудно е да ви забрави човек.

— Благодаря. Много мило от ваша страна, че го казвате. Ние наистина се стараем. Но не съм имала удоволствието да се запозная с прекрасните ви дъщери, макар че знам имената им. — Жената протегна ръка към момичетата. — Ондин, Уила, името ми е Мей Лий. Приятно ми е да се запозная с вас и не искам да се страхувате. Сега сте в добри ръце.

Караваната излезе от паркинга и пое по улицата, отдалечавайки се от ресторанта.

— Къде отиваме? — попита Уила.

— Първо ще напуснем Калифорния — отговори Мей Лий. — Ще отидем в Лас Вегас. По магистралата дотам се движат много каравани. Нашата ще бъде само една от тях. Там ще ви оставя. Ще продължите с друг. Известно време снимката на баща ви ще бъде във всички новини и докато те разказват лъжите си за него, вие ще бъдете на безопасно и спокойно място. Ще промените външността си и ще научите какво може да направите, за да помагате на други като вас. Ще имате нови имена. Нови прически. Господин Деското, може да си пуснете брада и да се упражнявате със специалист, за да се отървете от карибския акцент, колкото и да е приятен за ухото. О, ще има много промени и ще бъде по-забавно, отколкото предполагате. И смислен труд. Светът не е свършил, Ондин и Уила. Само минава през края на тъмен облак. Трябва да направим някои неща, за да бъдем сигурни, че облакът няма да ни засенчи напълно. Но аз ви обещавам, че това няма да стане. А сега, желаете ли чай, кафе, вино, бира или може би безалкохолни напитки?