Дийн Кунц - Тъмните реки на сърцето

— И ако репортер или някой друг открие доказателство за укриването на някакъв случай, разследван от ФБР, потулването не може да бъде проследено до никого в Бюрото. Тази независима група пази гърба на ФБР, за да не му се налага да унищожава доказателства, да подкупва съдии или да заплашва свидетели. Извършителите са загадъчни и безименни. Няма доказателства, че са правителствени служители.

Небето още беше синьо и безоблачно, но денят изглеждаше по-мрачен от преди.

— В тази идея има достатъчно параноя за пет-шест филма на Оливър Стоун.

— Стоун вижда сянката на потисника, но не знае кой я хвърля — каза Валери. — По дяволите, дори обикновените агенти на ФБР и на специалните сили не съзнават за съществуването на агенцията. Тази група действа на много високо ниво.

— Колко високо?

— Най-високопоставените й служители отговарят пред Томас Съмъртън.

Спенсър се намръщи.

— Трябва ли да означава нещо това име?

— Той е много богат, голям спомоществовател на политически кампании и безскрупулен манипулатор. А в момента е първи заместник на главния прокурор.

— Сигурно се шегуваш.

— Потърси името му в алманаха. Прочети някой вестник.

— Учуден съм, че първият заместник на главния прокурор е замесен в такава конспирация.

— Това е факт. Аз го познавам. Лично.

— Но той е вторият най-властен човек в Министерството на правосъдието.

— Кръвта ти се смрази, нали?

— А главният прокурор знае ли за това?

Валери поклати глава.

— Не знам. Надявам се, че не. Не съм виждала доказателства. Но вече не изключвам нищо.

Срещу тях се зададе сив шевролет. Спенсър не хареса вида му. Според Валери около два часа нямаше да бъдат в непосредствена опасност. Но може би тя грешеше. Вероятно не беше необходимо хората от агенцията да долетят от Лас Вегас, а имаха оперативни работници в района.

Спенсър искаше да й каже да отклони от пътя, за да се скрият някъде. Но нямаше къде да отидат. Не се виждаше никакъв разклон или черен път.

Той сложи ръка на деветмилиметровия пистолет „ЗИГ“, който лежеше на коленете му.

Шевролетът мина покрай роувъра и шофьорът ги изгледа изумено, сякаш се чудеше откъде ги познава. Беше едър, около четирийсетгодишен. Широко, грубо лице. Очите му се разшириха и устата му се отвори. Той каза нещо на друг мъж в колата и отмина.

Спенсър се обърна, но не можа да види шевролета, защото Роки и екипировката му попречиха. Сетне надзърна в страничното огледало. Шевролетът постепенно се смали в далечината. Стоповете не светнаха. Нямаше да обърне, за да проследи роувъра.

После Спенсър осъзна, че учудването на шофьора не означаваше, че ги е познал. Човекът само бе изумен от високата скорост, с която се движеха. Според скоростомера Валери караше със сто трийсет и пет километра в час — петдесет по-бързо от ограничението. Пък и състоянието на пътя беше лошо.

Сърцето му биеше като обезумяло. Но не заради шофирането й.

Валери го погледна в очите. Явно разбираше, че го е обзел страх.

— Предупредих те, че няма да искаш да знаеш кои са. Уплаши се, нали?

— Уплашен не е най-точната дума. По-скоро имам чувството, че…

— Че са ти направили клизма с леденостудена вода?

— Смешно ли ти се струва?

— Донякъде.

— Но на мен никак не ми е смешно. Господи! Ако главният прокурор знае, тогава следващият във веригата е…

— Президентът на Съединените щати.

— Не знам кое е по-лошо — дали това, че президентът и главният прокурор одобряват наличието на агенция, каквато описваш… или че онази организация действа на такова високо ниво без тяхно знание. Защото, ако не знаят и случайно разберат за съществуването и…

— Ще умрат.

— А ако не знаят, тогава управляващите Съединените щати не са онези, които сме избрали.

— Не знам дали конспирацията стига чак до главния прокурор. Не знам дали е замесен и президентът. Надявам се, че не е. Но…

— Но вече не изключваш нищо.

— Не и след онова, което преживях. Напоследък не вярвам на никого, освен на Господ и на себе си. А в последно време не съм сигурна и в Господ.

Рой Майро се сбогуваше с Ив Жаме в бетонния бункер, откъдето с множеството си тайни уши агенцията подслушваше Лас Вегас. Нямаше сълзи, нито тъга от раздялата и от вероятността, че може би никога повече няма да се видят. Бяха убедени, че скоро отново ще бъдат заедно. Рой още беше зареден с духовната енергия на Кеворкян и се чувстваше безсмъртен. От своя страна, Ив явно не съзнаваше, че някога може да умре, или нещо, което иска — например Рой — може да й бъде отнето.