Дийн Кунц: Гръмотевичният дом

— По-малко, отколкото вчера — намръщи се тя. — Предполагам, че всичко ще се върне рано или късно. Но празните места са все още доста.

— Искам да си поговорим за това. Но първо трябва да направя обиколката си. Ще се върна след няколко часа и ще ви помогна да освежите паметта си — ако нямате нищо против.

— Напротив.

— Почивайте си.

— Какво друго мога да правя?

— Засега няма да играете тенис.

— Жалко! Бях си определила среща с госпожа Бейкър!

— Ще трябва просто да я отмените.

— Добре, доктор Макгий.

Тя с усмивка се загледа след него. Движенията му бяха самоуверени и наситени с природна грациозност.

Вече й бе оказал положително въздействие. Бе започнала да я обзема страхова невроза, но сега й стана ясно, че притеснението й е било изцяло субективно, просто резултат от слабост и объркване; за него нямаше логическо обяснение. Вече не намираше странното поведение на доктор Витески за странно, а и самата болница не й се струваше опасна.

След половин час, когато госпожа Бейкър отново намина при нея, Сюзан я помоли за огледало и после съжали за това. Видя в него отражението на бледо и изпито лице. Сиво-зелените й очи бяха налети с кръв и заобиколени от тъмна, подпухнала кожа. За да улесни лечението и превръзката на разрязаното й чело, някой санитар в отделението за спешна помощ бе подрязал дългата й руса коса; беше я накълцал, без да се замисли за вида й. В резултат бе останало рошаво вълмо. Освен това след двайсет и два дена без грижи косата й бе мазна и сплъстена.

— Боже мой, изглеждам ужасно! — възкликна тя.

— Разбира се, че не — възрази сестрата. — Само малко отпаднала. Няма никакви трайни увреждания. Веднага щом възстановите теглото, което сте загубили, бузите ви ще се налеят, а торбичките под очите ви ще изчезнат.

— Трябва да измия косата си.

— Няма да можете да отидете до банята и да застанете пред умивалника. Ще усещате краката си като гумени. Освен това не можете да миете главата си, докато не са свалили бинтовете, а това ще стане най-рано утре.

— Не. Днес. Веднага. Косата ми е мазна и главата ме сърби. Кара ме да се чувствам нещастна, а това не помага за възстановяването ми.

— Няма да спорим, мила. Вашето няма да стане, така че не се впускайте в спор. Най-многото, което мога да направя, е да ви осигуря сухо измиване.

— Сухо измиване? Какво е това?

— В косата се слага пудра, оставя се да попие малко от мазнината и после се изчетква. Това ви правехме два пъти седмично, докато бяхте в кома.

Сюзан прокара ръка през увисналата си коса:

— Това ще помогне ли?

— Малко.

— Добре, да го направим. — Госпожа Бейкър донесе кутия, с пудра и четка.

— А вещите, които имах в колата си? — попита Сюзан. Останало ли е нещо от тях след злополуката?

— Разбира се. Всичко е тук, в килера.

— Бихте ли ми донесли кутията с грима?

— Той наистина е привлекателен, нали? — засмя се сестрата. — А е и мил. — Намигна и добави: — А не е и женен.

Сюзан се изчерви:

— Не знам какво имате предвид.

Госпожа Бейкър тихо се засмя и погали ръката й:

— Не се притеснявайте, малката ми. Досега не съм виждала пациентка на доктор Макгий, която да не се е опитвала да изглежда по най-добрия начин. Девойките се вълнуват, когато той се приближи. Младите дами като вас добиват оня безпогрешен блясък в очите си. Дори белокоси баби, полуокуцели от артрит, двайсет години по-възрастни от мен, четиридесет години по-възрастни от доктора — всички се докарват, за да изглеждат по-добре пред него, а като изглеждат по-добре, започват и да се чувстват по-добре като че всичко има и лечебен ефект.

Доктор Макгий се върна малко преди обед, като буташе пред себе си малка количка от бюфета, върху която бяха поставени два подноса.

— Реших, че ще е по-добре да обядваме заедно, докато разискваме здравните ви проблеми.

— Лекарят да обядва с пациента си? — учуди се тя.

— Тук ние не се придържаме толкова към протокола като във вашите градски болници.

— Кой плаща за обеда?

— Вие, разбира се. Не сме чак толкова далеч от всичко.

Младата жена се засмя:

— Какво има за обяд?

— За мене има сандвич с пиле и маруля и ябълков пай. За вас — ненамазана препечена филия, грис и…

— Това вече взе да се повтаря.

— А, но този път име нещо по-екзотично от черешовото желе — закачливо каза той. — Лимоново желе.

— Просто ще ми се спука сърцето.

— И купичка компот от праскови. Ястие за истински чревоугодник.

Той си издърпа един стол, после спусна максимално леглото й, за да могат да си приказват докато се хранят.