Дийн Кунц - Древният враг

— И тук — каза Горди Брогън, привличайки вниманието им към друг куршум, забил се в дървото на тъмния скрин.

Намериха десетте бронзови гилзи във или около леглото, но не успяха да открият къде се бяха забили останалите осем куршума.

— Нали не вярваш да е уцелила осем пъти? — попита Горди Франк.

— Господи, не би могла! — каза Уоргъл, издърпвайки колана с кобура нагоре по дебелите си бедра. — Ако беше уцелила някого осем пъти, нямаше да е единствения труп в тази стая.

— Така е — каза Франк, въпреки че не обичаше да се съгласява за каквото и да било със Стю Уоргъл. — Освен това, няма кръв. Осем попадения биха означавали много кръв.

Уоргъл отиде до края на леглото и се взря в мъртвата жена. Тя бе облегната на няколко възглавници, а краката й бяха проснати в уродлива поза на желание.

— Мъжът в кухнята трябва да е бил тук, чукайки тази курва — каза Уоргъл. — Когато е свършил, отишъл в кухнята да вземе нещо за хапване. Докато са били разделени, някой е влязъл и я е убил.

— Първо са убили мъжа в кухнята — каза Франк. — Нямаше да го изненадат неподготвен, ако го бяха атакували след като тя е изстреляла десет изстрела.

— Човече, бих искал да прекарам цял ден в леглото с курва като тази — каза Уоргъл.

Франк зяпна към него.

— Уоргъл, ти си отвратителен. Наистина ли се възбуждаш дори от подпухнал труп — просто, защото тя е гола?

Лицето на Уоргъл почервеня и той отмести поглед от трупа.

— Какво по дяволите ти става, Франк? Какво си мислиш, че съм — някакъв перверзен тип ли? Хм? Не. Виждал съм тази картина по време на нощните дежурства. — Той посочи към една снимка в сребърна рамка до лампата. — Виж, по бикини е. Вижда се, че е страшно парче. Големи гърди. Страхотни крака. Това ме привлече, приятелю.

Франк поклати глава.

— Просто съм смаян как изобщо нещо може да те възбуди посред толкова много смърт.

Уоргъл взе това за комплимент и намигна.

„Ако се измъкна жив от тази работа, помисли си Франк, никога няма да допусна Брайс Хамънд да ми даде Уоргъл за партньор. Преди това ще напусна.“

Горди Брогън каза:

— Как е възможно да уцели осем пъти и да не спре нещото? Как може да няма капка кръв?

Джейк Джонсън прокара отново ръка по бялата си коса.

— Не зная, Горди. Но в едно съм сигурен — много бих искал Брайс да не ме бе докарвал никога тук.

До картинната галерия, върху табелата отпред на старомодната двуетажна сграда бе написано с готически букви:

Навсякъде светеше, вратата не бе заключена, Брукхартс работеше до девет дори и в неделя вечер извън сезона.

Брайс влезе пръв, следван от Дженифър и Лайза Пейдж. Тал влезе последен. Когато избираше кой да пази гърба му в опасни ситуации, Брайс винаги предпочиташе Тал Уитмън. Никому нямаше такова доверие, както на Тал, дори на Франк Отри.

Брукхартс бе претрупано място, ала учудващо уютно и приятно. Имаше високи хладилни шкафове със стъклени врати, които бяха пълни с бутилки и метални кутии бира; рафтове, стойки и кошове, препълнени с бутилки вино и спиртни питиета; други рафтове, натъпкани догоре с книги с меки корици, вестници и списания. Пури и цигари бяха наредени в кутии и кашони, метални кутии с тютюн за лула бяха изложени на купчини, разпръснати по някои от щандовете. Разни лакомства бяха натъпкани там, където е имало място: пликчета с бонбони, дъвки, фъстъци, пуканки, гевреци, чипс, царевични пръчици, мексикански царевични питки.

Брайс ги водеше през празния магазин и се оглеждаше за тела между редовете. Ала нямаше нито един труп.

Имаше обаче голяма локва вода, дълбока два-три сантиметра, която бе покрила около половината от пода. Те я заобиколиха внимателно.

— Откъде се е появила тази вода? — запита се Лайза.

— Трябва да е изтекла от кондезационното корито на някой от охладителите за бира — каза Тал Уитмън.

Заобиколиха един сандък с вино и внимателно огледаха хладилниците. Никъде около тихо бръмчащите уреди нямаше вода.

— Може да е протекло от водопроводната инсталация — каза Дженифър Пейдж.

Продължиха огледа, отправяйки се към килера, който се използваше като склад за вино и бира в картонени кашони, после се качиха на горния етаж, над магазина, където имаше канцелария. Не откриха нищо необичайно.

Върнаха се в магазина и се отправиха към предната врата. Брайс спря и клекна да погледне по-отблизо локвата. Натопи пръста си в нея; приличаше на вода и нямаше миризма.