Дийн Кунц - Древният враг

Франк Отри подръпна мустаците си и рече:

— Но ако тук има групи от бесни маниаци, разхождащи се наоколо… къде са тогава те?

Всички обърнаха поглед към тихата улица. Към дълбоките сенки, спуснали се над дворовете, тротоарите и паркираните коли. Към тъмните прозорци на верандите. Към черните прозорци на приземните етажи.

— Крият се — каза Уоргъл.

— Дебнат — каза Горди Брогън.

— Не, това няма смисъл — каза Брайс. — Бесни маниаци нямаше просто да се крият, чакат и планират. Те щяха да ни подгонят.

— Така или иначе — тихо каза Лайза, — това не са побеснели хора. Нещо много по-необикновено е.

— Може би тя е права — каза д-р Пейдж.

— Което никак не ме успокоява — каза Тал.

— Е, ако открием признаци от повръщане, диария или кръвоизлив — рече Брайс, — тогава ще разберем. А ако не открием…

— Ще трябва да измисля нова хипотеза — отвърна д-р Пейдж.

Те се смълчаха, не бързаха да започнат претърсването, защото не знаеха какво ще открият — или дали нещо няма да ги открие тях самите.

Времето сякаш бе спряло.

Никога няма да се съмне, помисли си Брайс Хамънд, никога, докато не се размърдаме.

— Да тръгваме — каза той.

Първата сграда бе тясна и дълга, с една комбинация от художествена галерия и магазин за предмети на изкуството на първия етаж. Франк Отри счупи едно стъкло на предната врата, пресегна се вътре и отключи. После влезе и включи осветлението.

Давайки знак на другите да го последват, той каза:

— Разпръснете се. Не стойте един до друг. Не трябва да представляваме лесна мишена.

Докато Франк говореше, той си спомни за службата си във Виетнам преди почти двадесет години. Тази операция имаше същото късащо нервите качество на бойна задача: търсене и унищожаване на територията на партизаните.

Промъкнаха се предпазливо през галерията, но не намериха никого. И в малкия кабинет в дъното на изложбената зала нямаше никой. Обаче една врата от този кабинет водеше към стълби за втория етаж.

Изкачиха стълбите по войнишки. Франк се изкачи догоре сам, с извадено оръжие, а другите изчакаха. Той намери ключа на осветлението в края на стълбището, натисна го и видя, че се намира в ъгъла на хола на апартамента на съдържателя на галерията. Когато се увери, че помещението е празно, направи знак на хората си да се качат. Когато другите изкачиха стъпалата, Франк влезе в хола, придържайки се бдително близо до стената.

Претърсиха останалата част на апартамента, отнасяйки се към всяка врата като към потенциална точка на засада. И кабинетът, и трапезарията бяха празни. Никой не се криеше в дрешниците.

На кухненския под откриха мъртъв мъж. Беше само със синьо долнище на пижама и подпираше отворената врата на хладилника с посинялото си подпухнало тяло. Нямаше видими наранявания. Лицето му не изразяваше ужас. Изглежда бе умрял така внезапно, че не бе успял да зърне нападателя — и без ни най-малко предупреждение, че смъртта е близо. Продуктите за приготвяне на сандвич бяха разпилени около него по пода: счупен буркан майонеза, салам, смачкан домат, пакетче швейцарско сирене.

— Със сигурност не е убит от болест — каза натъртено Джейк Джонсън. — Колко болен би могъл да бъде, щом се е канил да яде салам?

— Станало е наистина много бързо — рече Горди. — Ръцете му са пълни с неща, които е вадил от хладилника и когато се е обърнал… просто се е случило. Банг: ей така.

В спалнята откриха още един труп. Тя лежеше в леглото, гола. Не по-млада от двадесет години и не по-стара от четиридесет; беше трудно да се разбере възрастта, защото бе напълно посиняла и подута. Лицето й бе изкривено от ужас, точно като това на Пол Хендерсън. Бе умряла по средата на писък.

Джейк Джонсън извади от джоба на ризата си молив и го промуши през спусъка на 22-калибровия автоматичен пистолет, който лежеше върху измачканите чаршафи до тялото.

— Смятам, че няма нужда да внимаваме с това — каза Франк. — Не е била застреляна. Няма никакви рани; няма кръв. Ако някой е използвал пистолета, това е била тя. Дай да го видя.

Франк взе автоматичния пистолет от Джейк и извади пълнителя. Беше празен. Дръпна шейната, насочи дулото към нощната лампа и надникна в цевта; в гнездото нямаше патрон. Поднесе дулото към носа си, подуши и му замириса на барут.

— Скоро ли е стреляно? — попита Джейк.

— Съвсем наскоро. Ако предположим, че е бил пълен, когато го е използвала, това означава, че е стреляла десет пъти.

— Виж тук — рече Уоргъл.

Франк се обърна и видя Уоргъл да сочи към една дупка от куршум в стената срещу леглото. Беше на височина около два метра от пода.