Дийн Кунц - Древният враг

Здесь есть возможность читать онлайн «Дийн Кунц - Древният враг» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Древният враг: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Древният враг»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Жителите на малко планинско градче са умрели или безследно изчезнали по загадъчен начин.
Кои стои зад това — група психопати, терористи, демони или самият Сатана? Местната лекарка и група от полицаи и учени се заемат със случая и ще сблъскат с нещо древно колкото света.
Увлекателна книга, която ще ви държи в напрежение от първата до последната страница.

Древният враг — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Древният враг», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Нито един от изстрелите не бе насочен към пода. Лъскавите сини плочки не бяха повредени.

Джени бутна летящата врата и влезе в ограденото с дървен парапет отделение, което ченгетата от телевизионните сериали наричаха „предварителен арест“. Тръгна по пътеката между двете редици бюра, шкафове и работни маси. Спря в средата на помещението и бавно огледа светлозелените стени и белия звукоизолиран таван, търсейки дупки от куршуми. Не успя да открие такива.

Това я учуди. Щом пистолетът не е бил изпразнен на пода и щом не е било стреляно към прозорците — а че не е било показваше липсата на счупени стъкла, — тогава значи дулото е било насочено някъде в стаята на височината на кръста или по-високо. Тогава къде бяха куршумите? Не виждаше повредени мебели, трески дърво, пробит метал или разбита пластмаса, макар да разбираше, че 45-калибров куршум би причинил значителни повреди в точката на удара.

Ако търсените куршуми не се намираха в тази стая, те можеха да бъдат само на едно място: в човека, в когото Пол Хендерсън се бе целил.

Но ако помощник-шерифът бе ранил един или повече нападатели с три изстрела от полицейски револвер 45-и калибър, три изстрела толкова отблизо в тялото на нападателя, че куршумите да не са преминали през него, навсякъде трябваше да има кървави следи. Но нямаше и капка кръв.

Объркана, Джени се обърна към бюрото, където луминисцентната лампа хвърляше светлина върху един отворен брой на Тайм. На една метална табелка пишеше: СЕРЖАНТ ПОЛ ДЖ. ХЕНДЕРСЪН. Тук е седял, прекарвайки един очевидно скучен следобед, когато се е случило нещо.

Вече сигурна какво ще чуе, Джени вдигна слушалката на телефона на бюрото на Хендерсън. Нямаше линия. Само електронния, приличаш на бръмчене на насекоми шум на отворената линия.

Както и преди това, когато се опита да се свърже по телефона в кухнята на Сантини, в нея се появи чувството, че някой подслушва.

Постави обратно слушалката — прекалено рязко, прекалено силно.

Ръцете й трепереха.

На задната стена в стаята имаше две дъски за обяви, фотокопирна машина и заключен шкаф за оръжие, полицейска радиостанция (местна радиовръзка) и телекс. Джени не знаеше да работи с телекс. Във всеки случай той бе безмълвен и явно не беше в ред. Тя не можа да задейства и радиостанцията. Въпреки че радиостанцията беше във включено положение, индикаторът не светеше. Микрофонът не функционираше. Каквото и да се бе случило с помощник-шерифа, същото бе сполетяло телекса и радиовръзката.

Отправяйки се обратно към приемната в предната част на стаята, Джени видя, че Лайза вече не стои на прага и за момент сърцето й спря. Тогава видя момичето, клекнало до тялото на Пол Хендерсън и взиращо се настойчиво в него.

Когато Джени се появи до дървената преграда, Лайза вдигна поглед към нея. Сочейки към подпухналия труп, момичето каза:

— Не предполагах, че кожата може да се опъва толкова, без да се нацепи.

Стойката й — на изследователска любознателност, безпристрастност, тренирано безразличие към ужасите на сцената — бе явно престорена. Нейният остър поглед я издаваше. Преструвайки се, че никак не е потресена, Лайза отмести поглед от помощник-шерифа и се изправи.

— Скъпа, защо не остана до вратата?

— Бях отвратена от себе си, че съм такава страхливка.

— Виж, сестричке, казах ти…

— Искам да кажа, страхувам се да не се случи нещо с нас, нещо лошо, точно тук в Сноуфилд, тази нощ, всеки миг може би, нещо наистина ужасно. Но не се срамувам от този страх, защото е съвсем нормално да се страхуваш след онова, което видяхме. Беше ме страх дори от тялото на помощник-шерифа, а това е направо детинщина.

Когато Лайза млъкна, Джени също не каза нищо. Момичето имаше да каже още нещо, искаше да се отърве от тези мисли.

— Той е мъртъв. Не може да ми стори нищо лошо. Няма причина да се страхувам от него. Погрешно е да изпадам в ирационален страх. Погрешно е, глупаво и проява на слабост. Човек трябва да се изправи срещу страха — изтъкна Лайза. — Изправянето срещу страха е единственият начин той да бъде преодолян. Права ли съм? Така че се реших да го направя. — Тя посочи с глава към мъртвия мъж в краката си.

„В очите й има толкова мъка“ — помисли си Джени.

Не беше само случилото се в Сноуфилд, което тежеше толкова на момичето. Бяха спомените от онзи горещ и ясен юлски ден, в който намери майка си починала. Поради сегашните събития, миналото я бе връхлетяло с пълна сила.

— Сега съм добре — каза Лайза. — Все още ме е страх какво може да се случи с нас, но не се страхувам от него. — Тя погледна надолу към трупа да докаже думите си, после вдигна поглед и срещна очите на Джени. — Видя ли? Можеш да разчиташ на мен. Няма отново да се нахвърлям върху теб.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Древният враг»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Древният враг» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Дийн Кунц
libcat.ru: книга без обложки
Дийн Кунц
libcat.ru: книга без обложки
Дийн Кунц
libcat.ru: книга без обложки
Дийн Кунц
Дийн Кунц - Вуду
Дийн Кунц
libcat.ru: книга без обложки
Дийн Кунц
Дийн Кунц - Маска
Дийн Кунц
Отзывы о книге «Древният враг»

Обсуждение, отзывы о книге «Древният враг» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x