Дийн Кунц - Зимна луна

Джак вдигна глава и се вгледа в зимния свод над него. Небето сякаш падаше все по-ниско. Сиво и мъртвешко. Като пепел. Небе на крематориум. Нищо обаче не помръдваше освен големите маси облаци.

Наближаваше буря.

Обърна се към отвора в каменната стена, мина покрай стълбовете и тръгна към конюшнята.

Тоби почти беше стигнал до дългата правоъгълна сграда. Той се спря рязко, погледна назад към баща си и помаха. Хвърли фризбито във въздуха.

Дискът проряза празното пространство, после зави на юг и хвана попътен вятър. Като космически кораб от друг свят то се понесе по мрачното небе.

Много по-високо, отколкото можеше да достигне което и да е фризби, под надвисналите облаци, самотна птица кръжеше над момчето. Като ястреб, който дебне плячката си, макар че no-скоро беше гарван, отколкото ястреб. Кръжеше ли кръжеше. Парче от мозайката във формата на гарван. Плъзгаше се, носен от изкачващите се въздушни течения. Тих като кръвожаден ловец от кошмарите, търпелив и загадъчен.

След като изпрати Джак да види какво прави Тоби в гробището, Хедър се върна в стаята, където работеше с компютрите си. Тя гледа през прозореца как Джак изкачи хълма и отиде в гробището. Той стоя с момчето в продължение на минута, после клекна до него. От разстояние всичко изглеждаше нормално, нямаше защо да се притеснява.

Очевидно обаче имаше за какво да се притеснява. От всичко, което се беше случило напоследък.

Седна в стола си, въздъхна заради прекомерната си майчинска загриженост и отново съсредоточи вниманието си върху компютрите. Тя сложи харддиска на всяка от машините, направи тестове и провери дали програмите са на мястото си и дали нещо не се е счупило по време на местенето.

По-късно Хедър ожадня и преди да отиде в кухнята, за да си вземе пепси, се приближи до прозореца, за да види какво правят Джак и Тоби. Те бяха почти извън нейното полезрение, близо до конюшнята. Подхвърляха си фризбито.

Ако се съдеше по сивото навъсено небе и по това колко леденостуден беше прозорецът, когато го докосна, снегът всеки момент щеше да завали. Тя гореше от нетърпение да го види.

Може би промяната във времето щеше да промени и нейното настроение. Щеше да й помогне накрая да се освободи от градската си паника, която я тормозеше. Щеше да е трудно да се придържа към старата си параноя, останала от живота в Лос Анджелис, при положение че сега щяха да живеят в една приказна бяла страна на чудесата, блестяща и чиста, като идилична сцена върху коледна картичка.

Отвори кутия пепси и я наля в чашата. Тогава чу двигателя на идваща насам кола. Помисли, че сигурно Пол Йънгблъд е решил да направи неочаквано посещение, и взе жълтия бележник от хладилника. Сложи го на плота, за да се подсети да му го даде, преди да си тръгне.

Докато отиде в коридора, отвори вратата и излезе на предната веранда, колата паркира пред вратите на гаража. Не беше бялото бронко на Пол. Беше подобен на него металносин джип, по-голям от техния експлорър, но от друг модел, който тя не беше виждала.

Запита се дали изобщо някой по тези места кара лека кола. Но, разбира се, че беше видяла достатъчно коли в града и при супермаркета. Дори там обаче пикапите и джиповете 4×4 бяха много повече от леките автомобили.

Слезе по стълбите и прекоси двора, за да стигне до алеята и да посрещне посетителя. Поиска й се да беше се спряла за малко, за да си облече якето. Студът проникваше дори през дебелата й фланелена риза.

Мъжът, който излезе от джипа, беше около трийсетгодишен, с разрошена кестенява коса, с грубовати черти и светлокафяви очи.

— Здравейте. Вие трябва да сте госпожа Макгарви.

— Точно така — каза тя и пое протегнатата ръка.

— Травис Потър. Приятно ми е да се запознаем. Аз съм ветеринарят в Игълс Руст. Един от ветеринарите. Навсякъде има конкуренция.

В задната част на джипа се изправи голям златен ритривър. Той махаше с рошавата си опашка и гледаше дружелюбно през страничния прозорец.

Потър каза:

— Красив е, нали?

— Тези кучета са направо великолепни. Той чистокръвна порода ли е?

— Възможно най-чистокръвна.

Джак и Тоби завиха при ъгъла на къщата. Очевидно бяха тичали от конюшнята дотук. Хедър ги представи на ветеринаря. Джак пусна фризбито и се здрависа. Но Тоби беше толкова очарован от кучето, че забрави всякакво възпитание и отиде направо при джипа, за да погледне отблизо пътника в багажника на колата.

Трепереща, Хедър каза: