Дийн Кунц - Зимна луна

Тоби избухна в смях.

Джак допълзя до него.

— А, значи мислиш, че е смешно, така ли? Сега ще ти покажа какво е смешно. Ще ти покажа страшното китайско мъчение чрез гъделичкане.

Хедър също се засмя.

Тоби дотича до вратата към коридора, погледна назад видя, че Джак идва след него, и избяга в другата стая, като през цялото време се смееше и пищеше от удоволствие.

Джак се изправи на крака. В прегърбена поза, виещ като трол, той се затътри след сина си.

— Аз едно дете ли имам или две? — провикна се Хедър.

— Две! — отговори той оттам.

Филиите в тостера бяха готови. Тя сложи четирите препечени парчета хляб в чиния и пъхна други четири филии в тостера.

От предната част на къщата се чуваше неистово кикотене.

Хедър отиде при прозореца. Ударите на гарвана бяха толкова силни, че почти очакваше да са оставили пукнатина в стъклото. Но то беше непокътнато. На перваза отвън лежеше черно перо. То леко се поклащаше на вятъра.

Тя доближи лицето си до стъклото и погледна нагоре. Високо в синевата една черна птица описваше малки кръгове. Беше твърде далеч, за да може да прецени дали е същият гарван.

Спряха в магазина за спортни стоки „Маунтин Хай“ и купиха две шейни с широки плоски плъзгачи, от чам и с полиуретаново покритие. Всеки от плъзгачите се крепеше на червени винкели. Купиха също така ветроустойчиви скиорски екипи, ботуши и ръкавици за цялото семейство. Тоби видя голямо фризби, специално боядисано така, че да изглежда като летяща чиния, с нарисувани илюминатори по периферията и червен купол. Купиха и него. На Юниън 76 напълниха резервоара с гориво и после отидоха в супермаркета.

Когато се върнаха в ранчо Куотърмас в един и петнайсет, сиви облаци се бяха струпали над планината, движени от свиреп вятър, духащ на голяма височина. На земята само лек променлив ветрец разклащаше нежно дърветата и кафявата трева. Температурата беше паднала под нулата и прогнозата на метеоролога се сбъдваше.

Тоби веднага отиде в стаята си, облече си новия червено-черен скиорски екип, ботушите и ръкавиците. Върна се в кухнята с летящата чиния, за да обяви, че отива да си играе навън и да чака падането на първия сняг.

Хедър и Джак все още разопаковаха покупките и ги подреждаха в килера. Тя каза:

— Тоби, скъпи, още не си обядвал.

— Не съм гладен. Ще си взема бисквити.

Тя спря, за да сложи качулката на главата му и да я завърже под брадата му.

— Е, добре, но не оставай навън дълго. Когато ти стане студено, влез, стопли се и после пак излез. Не искаме носът ти да замръзне и да падне. — Тя го щипна леко по носа. Той изглеждаше толкова сладък. Като джудженце.

— Не хвърляй чинията към къщата — предупреди го Джак. Можеш да счупиш прозорец и тогава ще сме безмилостни. Ще извикаме полицията, ще те пратят в затвора на Монтана по обвинение в престъпна лудост.

Докато даваше на Тоби две бисквити, Хедър добави:

— И не отивай в гората.

— Добре.

— Стой в двора.

— Добре.

— Говоря сериозно.

Гората я притесняваше. Това беше различно от последните й пристъпи на параноя. Имаше доста основателни причини да се страхуват от гората. Дори само заради дивите животни. А и градски хора като тях можеха да се загубят само на стотина метра навътре сред дърветата.

— В затвора в Монтана за престъпно луди нямат нито телевизори, нито шоколад, мляко и бисквити — каза тя.

— Добре, де, добре. Уф. Да не съм бебе.

— Не — отвърна Джак, който тъкмо извади няколко консерви от пазарската чанта. — Но за мечката си вкусен обяд.

— В гората има ли мечки? — попита Тоби.

— Има ли птици в небето? — отговори на въпроса с въпрос Джак. — А в морето риба?

— Затова стой в двора — напомни му Хедър. — Там ще мога да те намеря лесно и ще те виждам.

Когато отвори задната врата, Тоби се обърна към баща си и каза:

— Ти също внимавай.

— Аз ли?

— Онази птица може да се върне и отново да те събори.

Джак се престори, че ще хвърли консервата с боб, и Тоби изтича навън. Вратата се затвори с трясък.

По-късно, след като подредиха продуктите, Джак отиде в кабинета, за да разгледа сбирката от книги на Едуардо и да си избере роман за четене. През това време Хедър се качи горе в спалнята за гости, където подреждаше своите компютри. Бяха разглобили резервното легло и го бяха преместили в мазето. Двете дълги по метър и осемдесет разтегаеми маси, които си бяха докарали от Лос Анджелис, сега бяха поставени на мястото на леглото и образуваха L-образна работна площ. Хедър беше разопаковала трите си компютъра, двата принтера, лазерния скенер и другото необходимо оборудване. Но до този момент нямаше възможност да свърже и да включи техниката.