Дийн Кунц - Зимна луна

— Животните ли?

— Казахте, че сте донесли едни животни, за да ги погледне д-р Йейтс.

— О, да.

— Той беше добър ветеринар, но мога да ви уверя, че и аз не му отстъпвам.

— Сигурен съм, че сте, д-р Потър. Но това са мъртви животни.

— Мъртви животни ли?

— Еноти.

— Мъртви еноти?

— Три.

— Три мъртви енота.

Едуардо осъзна, че ако наистина имаше репутацията на местен ексцентрик, сега я утвърждава. До такава степен беше отвикнал да води нормални разговори, че му беше трудно да изрази най-същественото.

Пое си дълбоко въздух и каза всичко, което трябваше, без да се впуска в подробностите за прохода и другите странности:

— Те се държаха странно посред бял ден, тичаха в кръг. После една по една се строполиха и издъхнаха. — След това той разказа за предсмъртните мъки на животните, за кръвта от ноздрите и ушите. — Въпросът, който ме вълнува, е дали е възможно да са болни от бяс?

— Вие живеете нависоко, близо до онези хълмове. Винаги има случаи на бяс сред дивите животни. Това е напълно естествено. Но скоро не сме имали доказателство за наличие на болестта в района. Кръв от ушите? Това не е симптом на беса. Излизаше ли пяна от устата им?

— Не, или поне аз не видях.

— Бягаха ли по крива линия?

— В кръг.

Един пикап спря на магистралата. От радиото му гърмеше кънтри музика. Силна или не, песента беше тъжна.

— Къде са те сега? — попита Потър.

— В черокито — в найлонови чували.

— Ухапаха ли ви?

— Не.

— Одраскаха ли ви?

— Не.

— Имахте ли изобщо някакъв контакт с тях?

Едуардо обясни за предпазните мерки, които беше взел: лопатата, маската, гумените ръкавици. Травис Потър попита:

— Сигурен ли сте, че ми казвате всичко?

— Ами, мисля, че да — излъга Едуардо. — Поведението им беше доста странно, но аз ви разказах всичко най-важно. Други симптоми не забелязах.

Потър го гледаше изпитателно и възрастният човек си помисли, че трябва да му разкаже цялата странна история. Вместо това обаче отвърна:

— Ако не е бяс, тогава да не е чума?

Ветеринарят се намръщи:

— Съмнявам се. Кървене от ушите? Това не е често срещан симптом. Хванахте ли бълхи покрай тях?

— Не, нищо не ме сърби.

Вятърът се усили, разлюля здраво дърветата и изгони от клоните някаква изненадана нощна птица. Тя прелетя над главите им с писък и ги стресна.

Потър каза:

— Защо не ми покажете тези еноти, за да им хвърля един поглед.

Двамата свалиха трите зелени найлонови чувала от черокито и ги вкараха вътре. Чакалнята пред кабинета беше празна. Потър явно беше започнал да подрежда или да попълва някакви бумаги, когато Едуардо пристигна. Влязоха през един къс коридор в облицованата с бели плочки операционна и оставиха чувалите на пода до масата за прегледи.

В помещението беше студено, а и видът му беше такъв. Сурова бяла светлина падаше върху емайлираните, стоманените и стъклените повърхности. Всичко блестеше като сняг и лед.

— Какво ще правите с тях? — попита старецът.

— Тук не разполагам с необходимите средства, за да ги изследвам за бяс. Ще взема проби от тъканите, ще ги пратя в щатската лаборатория и до няколко дни ще имаме резултати.

— И това е всичко?

— Какво имате предвид?

Едуардо побутна с крак единия от чувалите и попита:

— Ще направите ли дисекция на някое от тях?

— Ще ги сложа в хладилни камери и ще чакам резултатите от щатската лаборатория. Ако са отрицателни за бяс, тогава, да — ще извърша аутопсия на едно от тях.

— Обадете ми се, като научите нещо.

Потър отново го прониза с погледа си:

— Сигурен ли сте, че не са ви ухапали или одраскали? Защото, ако е така и ако наистина има причина за подозрения за бяс, трябва да ви прегледа лекар и да ви сложи ваксина веднага, още тази вечер.

— Не съм глупав, знам това. Щях да ви кажа, ако имаше и най-малката опасност да съм се заразил.

Потър продължи да го гледа втренчено. Едуардо огледа операционната и каза:

— Вие доста сте модернизирали това място.

— Елате. — Ветеринарят се обърна към вратата. — Искам да ви дам нещо.

Едуардо го последва по коридора към частния кабинет на Потър. Ветеринарният лекар затършува из чекмеджетата на бял емайлиран шкаф и му подаде две брошури — една за беса и една за бубонната чума.

— Прочетете симптомите и на двете болести — посъветва го Потър. — При най-малкото съмнение, идете при вашия лекар.

— Не обичам много лекарите.

— Не става въпрос за това. Имате ли личен лекар?

— Никога не ми е трябвал.