Дийн Кунц - Зимна луна

Помъчи се да разкаже своята история с прости думи. Дори избягваше да излага своята версия за произхода на феномена или силата, която стоеше зад появата на прохода. Всъщност той се поколеба дали да го нарече проход, но накрая използва този термин, защото на някакво дълбоко подсъзнателно ниво, което нямаше нищо общо с логиката и езика, знаеше, че нещото си беше точно един проход. Ако умреше — трябваше да се примири, дори можеше да бъде убит — преди да събере доказателства за странните събития, той се надяваше, че този, който ще прочете неговите писания, ще бъде впечатлен от логичния разказ и няма да го пренебрегне като измислица на някакъв изкуфял дъртак.

До такава степен се съсредоточи в писането, че пропусна часа за обяд. Доста след пладне спря, за да си приготви набързо нещо за ядене. Понеже беше пропуснал и закуската, имаше вълчи апетит. Наряза си от студените пилешки гърди, останали от предната вечер, и си направи два огромни сандвича с кашкавал, домати, марули и горчица. Сандвичите и бирата бяха идеални за него сега, защото така можеше едновременно да яде и да пише в дневника си.

До залез слънце изложи цялата история. Завърши с:

Не очаквам да видя отново прохода, защото си мисля, че той вече изигра ролята си. Нещо влезе през него. Иска ми се да знаех какво беше това нещо. Или може би не искам изобщо да знам за него.

Някакъв звук събуди Хедър. Тихо потропване, после чегъртане. Седна в леглото и веднага се разсъни.

Нощта отново беше тиха.

Погледна към часовника. Беше един часът и десет минути след полунощ.

Преди няколко месеца тя би обяснила реакцията си с някой страшен кошмар. Нямаше да помни нищо от това, което е сънувала, щеше да се обърне на другата страна и отново да заспи.

Вече не беше така.

Беше спала върху завивките. Затова сега стана моментално.

От седмици спеше по анцуг. Дори с пижама щеше да се чувства прекалено уязвима. Памучните костюми за бягане бяха достатъчно удобни за спане, а и тя се обличаше с тях в случай, че възникнеше нещо непредвидено и неприятно.

Като сега.

Макар че нищо не нарушаваше тишината, тя взе пистолета от нощното шкафче. Беше револвер „Корт“ 38-и калибър, произведен в Германия от фирмата „Вафенфабрик Корт“. Беше може би най-прецизно изработеният и най-точният револвер в света, ненадминат от никой друг конкурент.

Револверът беше едно от оръжията, които тя си беше купила, след като стреляха по Джак. При покупката я консултира Алма Брайсън. Хедър прекара часове с револвера на полицейското стрелбище. Когато го взе, той се намести в дланта й като естествено продължение на ръката.

Размерът на нейния арсенал сега надвишаваше този на Алма, което понякога я изумяваше. Но по-изумително беше притеснението й, че въпреки това пак не е достатъчно подготвена за непредвидени ситуации.

Скоро щяха да влязат в сила нови закони, които щяха да направят още по-трудна покупката на огнестрелни оръжия. Трябваше внимателно да обмисли как да похарчи и без друго нищожния семеен бюджет за отбрана, от която може би при новите условия нямаше да има никаква полза. А нейните най-кошмарни очаквания и предвиждания за опасни случаи щяха да се окажат твърде оптимистични.

Някога щеше да помисли, че просто я е обзела параноя. Времената обаче се промениха. Това, което някога й се струваше като параноя, сега беше най-трезв реализъм.

Не обичаше да мисли за това. Потискаше я.

Когато нощта остана подозрително тиха, тя прекоси спалнята и излезе в коридора. Не трябваше да включва никакви лампи. През последните няколко месеца беше прекарала толкова много часове в неуморно бродене из къщата, че сега можеше да се придвижва от стая в стая в мрака тихо и леко като котка.

На стената в спалнята се намираше таблото на алармената система, която беше инсталирала седмица след събитията при бензиностанцията на Аркадян. Със светещи зелени букви на цифровия дисплей пишеше ЗАДЕЙСТВАНА.

Тази аларма беше поставена по периметъра на къщата. Можеше да се включи и при контакт с който и да било външен прозорец или врата. Затова сега беше сигурна, че нашественикът не е влязъл в къщата. Ако беше така, щеше да се задейства сирената и един чип със записан на него мъжки глас щеше да обяви: Навлезли сте без разрешение в охранявана собственост. Полицията вече е извикана. Напуснете незабавно .

Тя пристъпи в тъмния коридор на втория етаж и отиде до стаята на Тоби. Всяка вечер проверяваше дали неговата и нейната врата са отворени, за да можеше да го чуе, ако я повика.