Дийн Кунц - Входът за рая — платен

Тя сякаш потисна у него цинизма. Вътрешният покой и тишина му харесваха. Не им се беше радвал от много години.

Когато пристигна и застана на вратата на президентския апартамент, където я чакаше Ноа, Констанс протегна ръка към него. Ако беше малко по-млад и по-глупав, той сигурно щеше да й целуне ръката. Здрависаха се. Хватката й беше твърда.

В гласа й нямаше нито злоба, нито пък произношението й говореше за частни учители. Тонът й беше звънък и в него се долавяше самообладание.

— Как сте тази вечер, господин Фаръл?

— Тъкмо се питах с какво толкова ме е привлякла тази професия.

— Сигурно това с плаща и кинжала, шпионажът и вървенето по следи е забавно. Обожавам романите на Рекс Стаут.

— Да, но пък никак не е приятно почти винаги пръв да съобщаваш лошите новини. — Той й направи път да влезе.

Президентският апартамент всъщност беше неин. Не, не го беше наела. Целият хотел беше неин. Тя се занимаваше с всичките си бизнес дела. Ако мъжът й беше наредил да я следят, тази ранна среща нямаше да предизвика у него подозрение.

— Винаги ли носите само лоши новини? — попита тя Ноа и затвори вратата.

— Достатъчно често.

Само в хотела можеше спокойно да живее дванайсетчленно семейство от Третия свят.

— Тогава защо не се занимавате с друго?

— Никога няма да ми позволят да се върна на работа в полицията, а аз вече съм достатъчно стар, за да се променям. Щом не мога да съм истинско ченге, тогава ще съм частно ченге. Ако някой ден не съм способен да правя и това… Е, тогава…

— Тогава майната му на всичко.

Ноа се усмихна. Ето защо я харесваше. Класа и стил без никакви преструвки.

— Точно така.

Апартаментът беше обзаведен модерно. В един светлокафяв шкаф със солидни размери беше подредена система „домашно кино“. Зад откритите големи врати се виждаше голям телевизионен екран.

Вместо да вземат столове и да седнат, двамата останаха прави и се обърнаха към телевизора.

В помещението светеше само една лампа, която хвърляше по стените призрачни сенки.

Ноа беше сложил още преди това касета във видеокасетофона. Сега само натисна копчето на дистанционното.

На екрана се появи улица в къщи в Анахайм. Камерата сниши ъгъла и се фокусира върху къщата на любовницата на конгресмена.

— Ъгълът е много остър. Откъде сте го снимали? — попита госпожа Шармър.

— Не съм го снимал аз. Помощникът ми беше застанал в таванското помещение в къщата от другата страна на улицата. Уредихме финансово въпроса със собственика. Отбелязано е в точка номер седем в сметката, която ни дължите.

Камерата се отдръпна и се фокусира под още по-остър ъгъл върху шевролета на Ноа, паркиран зад ъгъла: купчина смачкан метал.

— Това е колата ми — обясни той. — Аз съм зад волана.

Колата се обърна надясно. Вече се здрачаваше, а по улицата се приближаваше сребрист ягуар. Колата спря до къщата на любовницата. От колата слезе висок мъж, след което тя потегли.

Увеличеният фокус показа, че мъжът е конгресменът Джонатан Шармър. Красивият му профил беше идеален за скулптури на герои, макар и с движенията си човекът да демонстрираше, че не притежава нито смелост, нито духа за геройски постъпки.

От него струеше арогантност и високомерие, както един светец можеше да бъде отразен от сияние. Застана с лице към улицата, с високо вдигната глава, сякаш се наслаждаваше на потъмняващото вече небе.

— Понеже следи теб, той беше по петите ми още от самото начало. Но не знае, че аз съм го забелязал. Беше убеден, че никога няма да мога да изляза от квартала с камерата. Играе си с мен. Не знае и за помощника ми от другата страна на улицата.

Накрая конгресменът отиде до вратата на двуетажната къща и натисна звънеца.

Максимално увеличение на обектива показа, че му отвори млада брюнетка. Беше облечена в тесни шорти и потник. Създаваше впечатление на неустоимо изкушение и лесно завоевание.

— Казва се Клара Раймс — докладва Ноа. — Работила е като танцьорка и е била известна като Тифани Тъш.

— Предполагам, че не е била балерина.

— Работила е в един нощен клуб, наречен „Планета Маце“.

Клара и политикът се прегърнаха на прага. Дори и на слабата светлина на залеза страстната им целувка не можеше да мине в никакъв случай за платоническа.

— Тя получава редовно пари от благотворителната фондация на съпруга ви.

— „Приятелски кръг“.

Двамата на екрана явно бяха интимни приятели, близки като сиамски близнаци — езиците им се бяха слели в едно.