Дийн Кунц: Нощта на бурята

В крайна сметка обаче това не се наложи, тъй като откриха Лийк на по-малко от двайсет метра от хижата. Той лежеше в снега, обърнат на една страна.

— Терминиран е — каза Стефан.

Нямаше нужда да го изрича — всички веднага бяха разбрали какво се е случило с него. Краката на Лийк липсваха.

— Кой би могъл да направи подобно нещо? — запита Стефан.

Нито Тътъл, нито Куранов можеха да му отговорят.

Главата на Лийк висеше безжизнено, защото част от връзките и съединенията бяха разкъсани. Визуалните му рецептори бяха счупени и механизмите зад тях се виждаха през разбитите гнезда.

Когато Куранов се приближи до тялото, видя, че някой е напъхал остър предмет в хранилището за данни на робота през очните му отвори и е накъсал лентите. Надяваше се, че горкият Лийк вече е бил мъртъв, когато това се е случило.

— Ужасно — промълви Стефан. Той обърна гръб на зловещата сцена и тръгна към хижата, но изведнъж се спря, осъзнавайки, че не бива да се отделя от групата.

— Какво ще правим с него? — попита Тътъл.

— Ще го оставим — каза Куранов.

— Да ръждясва тук?

— Няма да усети нищо повече.

— Но…

— Трябва да се прибираме — каза Куранов, осветявайки с прожектора си заснежения пейзаж. — Не е хубаво да се набиваме на очи.

Рамо до рамо, те се запътиха към хижата.

Докато вървяха, Куранов си припомни следната обезпокояваща мисъл:

9. Той разглобява роботите, макар че надали някой човек знае какво да прави с частите им…

— Според мен — започна Куранов, когато се озоваха в хижата — Лийк не е взел пушките. Някой — или нещо — е проникнало тук и ги е откраднало. Лийк е излязъл от деактивиращия модул тъкмо когато виновниците са се измъквали. Без да губи време да ни буди, той се е втурнал след тях.

— Или са го принудили да ги последва — каза Тътъл.

— Съмнявам се, че е бил накаран да го стори против волята си — рече Куранов. — В хижата, където има достатъчно светлина, за да вижда, и достатъчно пространство, за да се движи свободно дори и с намалени възприятия, Лийк е могъл да се предпази от каквото и да е нараняване. Обаче след като се е озовал навън, в бурята, той е останал изцяло на тяхната милост.

Вятърът виеше покрай заострения покрив на хижата, разклащайки прозорците.

Тримата останали роботи стояха неподвижно, вслушвайки се в бесните пориви на вятъра, сякаш шумът бе издаван от някакъв огромен звяр, който щеше да срути постройката.

Куранов продължи:

— Когато огледах внимателно Лийк, видях, че е бил повален със силен удар във врата, точно под главата. Удар, който е бил нанесен отзад. Ако това бе станало тук, при това осветление, нищо не би могло да се промъкне зад гърба му, без той да го забележи.

Стефан отвърна поглед от прозореца и се обърна към тях.

— Смятате ли, че Лийк вече е бил терминиран, когато… — замълча, но в следващия миг намери сили да продължи: — Че е бил терминиран, когато са му разглобили краката?

— Можем само да се надяваме, че е станало така — рече Куранов.

— Но кой би направил подобно нещо? — чудеше се Стефан.

— Някой човек — каза Тътъл.

— Или човеци — допълни Куранов.

— Не — възрази Стефан. — За какво биха им притрябвали краката на робот?

— Никой не знае какво правят хората с онова, което отнемат — каза Куранов.

— Говориш така, сякаш Тътъл най-накрая те е убедил в съществуването на тези твари — разочаровано изрече Стефан.

— Докато не открием по-добър отговор на въпроса кой е терминирал Лийк, мисля, че най-сигурното обяснение се крие в човешките същества — обясни Куранов.

Известно време и тримата не проговориха нищо.

Тогава Куранов каза:

— Мисля, че първото нещо, което трябва да направим сутринта, е да се отправим обратно към Пешеходния пост.

— Ще ни вземат за незрели — каза Стефан. — Ако се появим там и започнем да дрънкаме врели-некипели за човешки същества, дебнещи в мрака край хижата, няма да си помислят нищо хубаво за нас. Сами видяхте какво беше отношението на Янус към онези, които се завръщат с подобни истории.

— Имаме доказателство — промълви Тътъл. — Мъртвият Лийк.

— Или — намеси се Куранов — можем да кажем, че Лийк е бил терминиран при нещастен случай и ние се връщаме, тъй като предизвикателството ни е отегчило.

— Искаш да кажеш, че изобщо няма да се налага да споменаваме за човешките същества? — попита Стефан с надежда.

— Най-вероятно — каза Куранов.

— Така ще бъде най-добре според мен — подкрепи идеята Стефан. — По този начин никакви сведения от втора ръка за нашата временна ирационалност няма да достигнат до Агенцията. Можем да прекараме повече време в деактивиращите модули, докато се почувстваме способни да дадем истинско обяснение за смъртта на Лийк, което май ни убягва в този момент. Ако медитираме достатъчно дълго, вярното решение на проблема само ще изплува. Тогава, докато дойде време Агенцията да подложи на проверка нашите хранилища за данни, ние ще сме прикрили всички следи на нелогичната реакция, от която страдаме в момента.