Дийн Кунц - Непознати

На лицето на Брендън се изписа съмнение.

— Обеща ми три седмици — напомни му Стефан.

— Добре. — Брендън несъзнателно докосна католическата си якичка. Изглеждаше обезпокоен от мисълта, че ще я махне, а това беше добър знак.

— До Коледа няма да живееш в къщата на пастора. Ще ти дам пари за храна и стая в евтин хотел. Ще работиш и ще живееш в реалния свят, отвъд убежището на свещеническия живот. А сега се преоблечи, събери си багажа и пак ела при мен. През това време ще се обадя на доктор Макмъртри и ще уредя всичко.

Брендън въздъхна, стана и тръгна към вратата.

— Има едно нещо, което може би подкрепя предположението, че проблемът ми е психологически, а не интелектуален. Сънищата ми… Всъщност един и същи сън.

— Повтарящ се сън. Каквито е описал Фройд.

— От август насам го сънувам няколко пъти месечно. Но тази седмица ми се явява всяка нощ. Сънят е кратък, но напрегнат и емоционален. Сънувам черни ръкавици.

— Черни ръкавици?

— Да. Намирам се на странно място. Не знам къде. Мисля, че лежа в легло. Струва ми се, че ръцете и краката ми са завързани. Искам да стана и да избягам оттам, но не мога. Осветлението е оскъдно. Не виждам много. И после онези ръце…

Брендън потрепери.

— Ръце в черни ръкавици?

— Да. Лъскави, черни ръкавици. От винил или гумени. Тесни и лъскави. Необикновени. — Брендън вдигна ръце към лицето си, сякаш видът им щеше да му помогне да си спомни детайлите на заплашителните ръце в съня му. — Не виждам на кого са. Нещо не е наред със зрението ми. Виждам ръкавиците и ръцете, но… само до китките. Всичко друго е неясно.

Брендън спомена за съня си едва накрая и мимоходом, защото явно искаше да мисли, че това не е важно. Но лицето му пребледня още повече и гласът му започна да трепери.

— Той никога не казва нищо — продължи Кронин. — Докосва ме. Ръкавиците са студени и хлъзгави.

Заинтригуван, отец Висажик се наведе напред.

— Къде те докосват ръкавиците?

Очите на младия свещеник се изцъклиха.

— Докосват… лицето ми. Челото. Страните. Врата. Навсякъде. И са студени.

— Причиняват ли ти болка?

— Не.

— Но ти се страхуваш от ръкавиците и от човека, който ги носи?

— Да. Ужасен съм. Но не знам защо.

— Сънят ти е абсолютно фройдистки.

— Предполагам.

— Сънищата са начин подсъзнанието да изпраща послания до съзнанието. И в този случай е лесно да се види фройдисткото символично значение на черните ръкавици. Това са ръцете на дявола, който иска да те изтръгне от Божията милост. Или ръцете на собственото ти съмнение. А може да са символи на изкушенията, на греховете, които търсят опрощение.

Брендън прие мрачно и подозрително вероятностите.

— Особено греховете на плътта. В края на краищата ръцете ме докосват навсякъде. — Кронин сложи ръка на дръжката на вратата, но отново спря. — Слушай, ще ти кажа нещо много странно. Този сън… Почти съм убеден, че не е символичен. Мисля, че ръцете с ръкавиците са съществували реално… някъде, в някой момент в миналото.

— Искаш да кажеш, че някога си бил в ситуация като тази в съня ти?

Брендън наведе глава и се вторачи в килима.

— Не знам. Вероятно в детството ми. Разбираш ли, това може да няма нищо общо с кризата във вярата ми. Тези две неща може би не са свързани.

Стефан поклати глава.

— Едновременно те измъчват два необикновени и сериозни проблема — загуба на вярата и повтарящ се кошмар, а ти искаш да повярвам, че няма връзка? Съвпаденията са твърде много. Трябва да има връзка. Но кажи ми, когато в детството си бил заплашван от невидима фигура с черни ръкавици.

— Ами, когато бях малък, на няколко пъти се разболях сериозно. Може би докато съм имал висока температура, ме е прегледал груб или неприятен на вид лекар. И вероятно преживяното е било толкова травмиращо, че съм го потиснал и сега се връща като сън.

— Лекарите използват бели гумени ръкавици за еднократна употреба, а не черни. Нито тежки и дебели гумени ръкавици или от винил.

Брендън пое дълбоко въздух.

— Да, имаш право. Но не мога да се отърся от чувството, че сънят не е символичен. Предполагам, че това е лудост. Но съм сигурен, че черните ръкавици са реалност.

Часовникът удари кръгъл час.

Стенанието на вятъра в стрехите се превърна във вой.

— Зловещо — отбеляза Стефан, говорейки не за вятъра, а за глухите удари на часовника, сетне прекоси стаята и потупа Брендън по рамото. — Уверявам те, че грешиш. Сънят е символичен и е свързан с кризата във вярата ти. Черните ръкавици на съмнението. Подсъзнанието ти те предупреждава, че ти предстои реална битка. Но ти не си сам. Аз ще бъда до теб.