Дийн Кунц - Непознати

Повърхността бе осеяна с драскотини и вдлъбнатини, които явно бяха направени от много по-враждебни стихии от ветровете и бурите на земята. Корпусът бе изпъстрен със сиви, черни и кехлибарени петна, сякаш бе потопяван в стотици киселини и обгорен от хиляди огньове.

Космическият кораб изглеждаше много стар. Джинджър не можеше да разбере откъде произлиза тази убеденост, но беше сигурна, че стои в сянката на древен летателен апарат. И когато протегна ръка и прокара пръсти по издрасканата, неравна повърхност, тя почувства още по-силно, че се намира в присъствието на многовековна реликва.

Пришълците бяха изминали дълъг път.

Доминик и Джак също докоснаха корпуса. Потрепервайки, писателят пое дълбоко въздух. Тази реакция беше по-красноречива от всяка дума, която би произнесъл.

— Ах, как искам баща ми да беше доживял да види това — възкликна Джинджър, спомняйки си скъпия, стар Джейкъб, който беше мечтател и обичаше разказите за други светове и времена.

— И на мен ми се иска Джени да бе поживяла малко повече… — каза Джак.

Джинджър осъзна, че той желаеше съпругата му да бе поживяла малко по-дълго, не за да види космическия кораб, а заради необикновените способности на Брендън и Доминик. Ако Джени не бе починала на Коледа, те можеше да се опитат да я извадят от комата и да възвърнат нормалния й живот. Прозрението накара Джинджър да осъзнае, че едва сега започва да разбира последиците от това невероятно събитие.

Снажният мъж във военната униформа и брадатият в лабораторната престилка се приближиха до тях. Цивилният сложи ръка на корпуса и каза:

— Страхотна сплав. По-яка от всяка стомана, произведена на този свят. По-твърда от диамант и в същото време изключително лека и изумително гъвкава. Вие сте Доминик Корвези, нали?

— Да — отговори писателят и подаде ръка на непознатия — учтивост, която би изненадала Джинджър, ако и тя не бе почувствала, че ученият и военният не са им врагове.

— Аз съм Майлс Бенел, шеф на екипа, който изследва това… чудесно събитие. Запознайте се и с генерал Алварадо, командирът на Тъндър Хил. Не мога да ви опиша колко съжалявам за онова, което ви сториха. Случилото се не трябваше да е тайна, запазена за неколцина. Събитието принадлежи на целия свят. И ако бях постигнал своето, хората щяха да научат новината още на другия ден.

Бенел се ръкува и с Джак, и с Джинджър.

— Имаме въпроси… — започна тя.

— Да, и заслужавате отговори — прекъсна я Бенел. — Ще ви разкажа всичко, което искате да знаете. Но по-добре да изчакаме, докато всички се съберат. Къде са останалите?

— Кои? — попита Доминик.

— Имате предвид хората от мотела? — попита Джинджър. — Те не са с нас.

Бенел примига изненадано.

— Искате да кажете, че повечето са успели да се изплъзнат през пръстите на полковник Фолкърк?

— Фолкърк? Мислите, че той ни е довел тук? — попита Джак.

— Ако не Фолкърк, кой тогава?

— Дойдохме сами — отговори Доминик.

Бенел и генерал Алварадо се стъписаха, като чуха новината. Двамата се спогледаха изненадано, после лицата им засияха с надежда.

— Нима сте минали през охраната на Тъндър Хил? — попита Алварадо. — Но това е невъзможно.

— Чел ли си досието на Джак? — обърна се Майлс към приятеля си. — Да? Припомни си подготовката му на командос от специалните сили и как си е изкарвал прехраната през последните осем години.

Джак поклати глава.

— Не мога да приема всички заслуги. И Доминик помогна.

— Доминик? — възкликна Бенел и се обърна към писателя. — Но откъде знаете толкова много за охранителните системи? Освен ако… Разбира се! Онези ваши странни способности! След преживяването в къщата на Ломак и светлината, която предизвикахте, когато Кронин дойде в „Спокойствие“, вие трябва да сте разбрали, че силата не идва отвън, а е във вас.

Думите на учения разкриха, че разговорите им в мотела наистина са били подслушвани. Но след пристигането на Джак подслушвачите не бяха успели да чуят дискусиите и стратегията им. Инак Бенел щеше да знае за експеримента предишната вечер, когато Доминик и Брендън разбраха, че загадъчните явления са тяхно дело.

— Да — каза Доминик, — знаем, че силата е в нас, но нямаме представа как сме я придобили. Мисля, че е свързано с онова, което ни се е случило, когато влязохме в кораба, но не си спомням. Можете ли да ни кажете?

— Не. Не съвсем. Разбрахме, че тримата сте влезли в кораба. Но не знаехме, че там ви се е случило нещо… странно. Вие излязохте, веднага щом командосите от ОСРВК и учените започнаха да пристигнат и решихме, че сте били вътре не повече от една-две минути. Когато ви задържаха, вие не казахте на никого, че нещо важно ви се е случило, докато сте били на борда. Обяснихте, че само сте разгледали кораба. За по-лесно, веднага щом ви арестуваха, вие бяхте упоени и откарани в мотел „Спокойствие“. Затова дори да сте размислили и да сте решили да ни кажете какво се е случило, не сте имали възможност. — Слабият, строен учен развълнувано започна да прокарва дългите си пръсти през къдравата си черна брада. — Когато беше взето решение да се промият мозъците на всички цивилни граждани, които са били там, нямаше време за подробен разпит на свидетелите. Всъщност вие не дойдохте в съзнание след упойката, а веднага започнаха да изтриват спомените ви. Тази беше една от причините да се противопоставя на потулването на тайната. Смятах, че лишавайки ни от възможността да ви разпитаме… Ами, това беше не само несправедливо, но и глупава загуба на потенциални източници на информация.