Дийн Кунц - Непознати

След по-малко от четири минути, откакто Джак се залови за работа, се чу свистене на сгъстен въздух. Джинджър се стресна, обърна се и видя, че вратата се отваря. Доминик залитна от изненада, а Джинджър седна в снега.

Не се чуха алармени звънци. Зад вратата имаше бетонен тунел, осветен от флуоресцентни лампи. Проходът завиваше наляво и водеше до друга стоманена врата.

— Стойте тук — каза Джак и влезе да огледа тунела.

Джинджър застана до Доминик и макар да знаеше, че част от плана им е да се предадат като заложници, изпита импулсивно желание да избяга. Доминик явно отгатна мислите й, защото я прегърна, за да я увери, че не е сама. След минута-две Джак излезе.

— На тавана има две камери за наблюдение…

— Видяха ли те? — прекъсна го Доминик.

— Едва ли. Не проследиха движенията ми. Подозирам, че трябва да затворим външната врата, преди да се опитаме да отворим вътрешната. И тогава камерите ще се активират. Забелязах и дюзи за газ, скрити до лампите. Според мен, щом затвориш външната врата, камерите те поглеждат и ако не те харесат, може да те приспят с упойващ газ или с нещо смъртоносно.

— Готови сме да ни заловят, но не и да бъдем убити с газ като къртици — каза Доминик.

— Няма да затваряме външната врата, докато не отворим вътрешната — заяви Джак.

— Но нали каза…

— Трябва да има начин — прекъсна го Джак и намигна.

Тримата заровиха раниците в снега. Джак смяташе, че повече няма да се нуждаят от техническите средства и само ще се забавят, ако носят всичко. После влязоха в тунела и Доминик повдигна Джинджър, която преряза с нож кабелите на камерите за наблюдение. Отново не прозвуча алармен звън.

Те оставиха външната врата отворена и тръгнаха към вътрешната.

Джак посочи квадратното стъкло, вградено в скалната стена вдясно от вратата.

— Това е единственият начин да се отключи вратата. Започнаха да инсталират такива ключалки, когато преди осем години напуснах специалните сили. Трябва да сложиш дланта си на стъклото. Компютърът на охраната сканира отпечатъка ти и ако имаш право на достъп, отваря вратата.

— А ако нямаш право на достъп? — попита Доминик.

— Тогава пускат газ.

— Е, и как ще отвориш вратата? — попита Джинджър.

— Не мога да я отворя — отговори Джак.

— Но ти каза…

— Трябва да има начин. — Джак погледна Доминик и се усмихна. — Вероятно ти ще можеш да я отвориш.

Писателят се вторачи в него така, сякаш Джак се бе побъркал.

— Аз? Сериозно ли говориш? Но аз не разбирам нищо от алармени системи.

— Но можеш да повдигаш столове и да правиш други номера.

— Не. Не знам как да отворя вратата.

— Мисли за нея, съсредоточи се и направи онова, което снощи стори със солницата.

Доминик поклати глава.

— Не мога да контролирам силата. Видя как не успях да я овладея. Ами ако започне да действа хаотично? Може да нараня теб или Джинджър. Или да задействам дюзите за газта и всички да умрем. Не. Твърде рисковано е.

Тримата се умълчаха, после Джак каза:

— Доминик, ако не опиташ, тогава единственият начин да влезем е, като се предадем.

Писателят остана непреклонен.

Джак се приближи до външната врата, вдигна ръка и посочи едно копче на скалната стена.

— Това е топлинен детектор. Ако не се опиташ да отвориш вътрешната врата, ще го докосна и външната ще се затвори. Ще бъдем хванати в капан тук. Програмата за проверка на достъпа ще се задейства и когато установи, че камерите за наблюдение са повредени, компютърът ще вдигне тревога и ще алармира хората от охраната.

— Нали една от причините да дойдем тук беше да ни заловят? — каза Доминик.

— Дойдохме да огледаме обстановката и после да ни хванат.

— Е, тогава ще се задоволим само да станем заложници.

Джинджър не се съмняваше кой ще надделее в спора. Тя харесваше Доминик Корвези и му се възхищаваше, защото донякъде той въплъщаваше енергичността и решителността на Ана Вайс и скромността и стеснителността на Джейкъб. Писателят беше добродушен и умен. Джинджър би му поверила живота си. Всъщност вече го бе сторила. Но тя знаеше, че Джак Туист ще спечели, защото бе свикнал да постига своето, докато по собствените му признания Доминик бе започнал да побеждава едва от по миналото лято.

— Ако не могат да ни видят, те със сигурност ще пуснат газ — добави Джак. — Може само да ни упоят. Но може и да използват цианид или друг смъртоносен газ.

— Блъфираш — рече Доминик.

— Мислиш ли?

— Не би направил така, че да ни убият.