Дийн Кунц - Непознати

И в същото време й се гадеше от страх.

Госпожа Флечър беше под упойка и покрита с хладни зелени чаршафи. Виждаше се само онази част от тялото й, където щеше да бъде извършена операцията. Мястото беше намазано с йод. Дори лицето й бе скрито зад параван — предпазна мярка срещу разнасящата се по въздуха зараза от разреза, който скоро щеше да бъде направен в гърдите й. Освен това целта беше да се обезличи пациентът и да се спести на хирурга необходимостта да гледа агонизиращото човешко лице и смъртта, ако, не дай Боже, уменията и образованието му изневерят.

Агата Танди бе приготвила инструментите и стоеше от дясната страна на Джинджър. Медицинските сестри и анестезиологът също чакаха процедурата да започне.

Джордж Ханаби бе застанал от другата страна на операционната маса. Той внасяше атмосфера на сила, спокойствие и компетентност, която беше изключително окуражаваща.

Джинджър вдигна дясната си ръка.

Анджела й подаде скалпел.

Джинджър се поколеба и пое дълбоко въздух.

Стереоуредбата на Джордж беше на малка маса в ъгъла и от тонколоните се разнасяше познатата музика на Бах.

Джинджър си спомни за офталмоскопа и за лъскавите черни ръкавици…

Колкото и обезпокоителни да бяха, инцидентите не бяха разклатили напълно самочувствието й. Тя се чувстваше чудесно — силна, внимателна и енергична. Ако бе забелязала и най-малкия признак на умора или разсеяност, Джинджър щеше да отложи операцията. Но, от друга страна, тя не бе работила седем дни в седмицата през всичките тези години само за да се откаже от бъдещето си заради два случайни и мимолетни пристъпа на истерия, предизвикани от стрес. Всичко щеше да мине добре.

Стенният часовник показваше седем и четирийсет и две. Време беше да започне.

Джинджър направи първия разрез и с безпогрешно умение, което винаги я бе изненадвало, продължи да оперира.

Агата Танди взе кърпа и чевръсто избърса потта от челото й, като внимаваше да не докосне хирургичните й очила.

Очите на Джордж бяха усмихнати. Той не се потеше. Рядко го правеше.

Единственият звук в паузите между концертите на Бах беше вдишването и издишването на апарата за изкуствено дишане, който поддържаше жизнените функции на Вайъла Флечър. Пациентката не можеше да диша сама, защото бе парализирана от релаксант за мускули, направен от отровата кураре. Макар и механични, тези звуци обсебваха Джинджър и не й позволяваха да превъзмогне безпокойството.

В други дни, когато оперираше Джордж, имаше повече разговори. Той се шегуваше със сестрите, за да намали напрежението. Но Джинджър не беше способна на такова изумително изпълнение, което беше все едно да играе баскетбол, да дъвче дъвка и едновременно с това да решава трудни задачи по математика.

Джинджър стигна до аортата, главният кръвоносен съд в тялото.

Аортата започва от сърцето, влиза в корема през диафрагмата и върви успоредно с гръбнака, после, непосредствено над слабините, се разделя на две и продължава към краката.

— Ето я — каза Джинджър. — Аневризма. Точно както на рентгеновата снимка.

Агата отново избърса челото й.

Аневризмата, болестно разширение на аортата поради изменение или увреждане на стените й, бе причинила издутини от двете страни, образуващи пълен с кръв оток с формата на топка, който пулсираше като второ сърце. Това пораждаше проблем с преглъщането, с поемането на въздух, силна кашлица и болки в гърдите, и ако този главен кръвоносен съд се спукаше, смъртта настъпваше бързо.

Докато гледаше пулсиращата аневризма, Джинджър бе обзета от почти религиозно чувство на мистериозност и страхопочитание, сякаш се бе откъснала от реалността и се намираше в мистична атмосфера, където скоро щеше да й бъде разкрит смисълът на живота. Чувството й за сила и превъзходство извираше от мисълта, че може да се бори със смъртта и да спечели. Смъртта се спотайваше в тялото на пациентката й под формата на пулсираща аневризма — черна пъпка, готова да се пукне, но Джинджър притежаваше уменията и подготовката да я унищожи.

Агата извади от стерилния пакет част от изкуствена аорта. Джинджър я сложи над разреза, нагласи я да приляга точно с помощта на малка, остра ножица и й я върна. Агата потопи имплантанта в плитък леген от неръждаема стомана, пълен с кръвта на пациентката.

Изкуствената аорта трябваше да се напои добре и след като я присадеше в тялото, Джинджър щеше да я свърже с кръвоносната система на Вайъла и да я зашие. Имплантантът беше не само идеален заместител на увредената част от аортата, но и превъзхождаше онова, което бе сътворила природата. След петстотин години, когато от Вайъла Флечър щеше да остане само прах и разядени кости, изкуствената аорта щеше да бъде непокътната, гъвкава и солидна.