Дийн Кунц - Непознати

— Освен това се притеснявате за греховете, които може да сте извършили в името на дълга. И вероятно искате да направите нещо, за да изкупите някои от онези грехове, независимо дали се реални или въображаеми. Ето, това ще бъде нещо като изкупление, господин Кристофсън.

— Не. Ако ви разпитват, запомнете, че съм отказал.

— Много ще ми помогнете, ако ми съобщите нещо до шест-седем часа. Знам, че времето е малко. Но пак повтарям — искам само основна информация, онова, което не е в засекретените досиета.

— Сбогом, докторе.

— Очаквам с нетърпение да ви чуя отново.

— Няма да ме чуете.

— Чао — каза Джинджър и затвори.

— Господи!

Тя беше привлекателна, очарователна и интелигентна жена. Но абсолютната й убеденост, че винаги ще постигне своето, беше черта, която Алекс понякога харесваше в мъжете, не в жените. Джинджър Вайс го разочарова. Този път тя нямаше да получи онова, което искаше.

Но… въпреки това Александър Кристофсън записа телефонните номера на Ханаби и Висажик, които Вайс му каза.

Доминик и Ърни тръгнаха рано във вторник сутринта, за да разузнаят поне част от периметъра на военния склад на Тъндър Хил. Те потеглиха с новия джип „Чероки“ на Джак Туист. Джак спеше в мотела. Беше си легнал само преди няколко часа, след като почти цяла нощ шофира из Елко заедно с Брендън Кронин и Джорджа Монатела. Джипът беше по-маневрен от пикапа „Додж“ на мотела и тъй като пътят към Тъндър Хил можеше да е заледен и се очакваше да вали още сняг, те се нуждаеха от надежден транспорт.

Небето предвещаваше буря. Над равнините, хълмовете и планинските върхове бяха надвиснали гъсти, черни облаци. Метереологичната прогноза предвиждаше първата виелица за годината и трийсет и пет сантиметра сняг по високите места. Но още не бе паднала нито една снежинка.

Но заплахата на настъпващата зима не предизвикваше мрачни чувства в Доминик и Ърни. Те бяха в добро настроение, защото най-после бяха пристъпили към действие. Освен това между тях съществуваше чудесното приятелство, което свързва двама мъже, отправили се на приключение — риболов или футбол в парка. Или разузнавателна мисия да проучат отбранителния периметър на военната база.

Отличното им настроение се дължеше и на неочакваното спокойствие през изминалата нощ. За пръв път от няколко седмици сънят на Доминик не бе обезпокоен от кошмари или сомнамбулизъм. Той сънува само помещение, изпълнено със златиста светлина, очевидно същото като в сънищата на Брендън. А вместо да лежи буден и уплашен от мрака навън, Ърни бе заспал веднага. Останалите също казаха, че нощта е била най-спокойната напоследък. Според Джинджър най-лошите им кошмари не бяха свързани със загадъчните събития, на които бяха станали свидетели в нощта на шести юли, а с последвалото промиване на мозъците им. Ето защо, сега, когато имаха представа какво бяха изстрадали в ръцете на специалистите по контролиране на съзнанието, подсъзнателното напрежение, дължащо се на онези преживявания, бе намаляло драстично, премахвайки източника на кошмарите.

А Доминик имаше и лична причина да се чувства добре. Сутринта никой не го погледна предпазливо или със страхопочитание заради телекинетичните му способности. Отначало той беше озадачен от бързото им приспособяване към новопридобития му талант, но после осъзна какви мисли може би преминават през главите им. След като преживяванията им по миналото лято бяха еднакви, беше логично и те да притежават странната дарба, която рано или късно щеше да се прояви. Другите явно мислеха, че развитието на паранормалните им способности е по-бавно, отколкото при него. Но ако установяха, че не притежават силата, щяха да издигнат емоционални, интелектуални и психологически стени между тях и Доминик и да го изолират, както той се опасяваше. Но поне за момента останалите се държаха така, сякаш не ги разделяше бездна, и Доминик беше благодарен за това.

Тананикайки тихо, Ърни караше на север по двулентовото шосе, виещо се нагоре по хълмовете, а Доминик с интерес разглеждаше терена. Наклонът ставаше все по-стръмен и скалист. Сякаш да се предпази от по-студения въздух, земята се бе покрила с повече трева, храсти и дървета — високи борове, кедри, трепетлики и тук-там смърчове и ели.

Само след пет километра стигнаха до ивица, засипана със сняг. Но шосето беше разчистено. Джипът бързо измина петнайсет километра. Покрай пътя имаше няколко чакълени алеи, водещи към усамотени къщи и ферми, намиращи се на източния склон. Накрая се озоваха пред отклонението за военния склад на Тъндър Хил.