Дийн Кунц - Непознати

Стъписани, тримата се вторачиха един в друг, но не защото сценарият звучеше правдоподобно, а защото беше първият, който обясняваше психичните им проблеми и упоените хора на снимките.

После Фей и Ърни започнаха да обмислят възражения.

— В такъв случай е било логично да свържат фалшивите ни спомени с историята за прикритие за изтичането на токсини и евакуацията. И точно това са направили с Фей и мен, с Джеймисън, Нед и Санди Сарвър. Но защо не са постъпили така с теб? — попита Ърни. — Защо са те програмирали с други спомени, които нямат нищо общо с евакуацията? Това е било неразумно и рисковано. Искам да кажа, че драстичните различия между спомените ни са доказателство, че са промили мозъците на всички ни.

— Не знам — отговори Доминик. — Трябва да разгадаем и тази мистерия.

— Теорията има още един недостатък — продължи Ърни. — Ако сме били заразени с биологично оръжие, те не биха ни задържали само три дни, защото биха се страхували от епидемия.

— Да. Тогава трябва да е било химична зараза, а не вирус или бактерия. Нещо, което са могли да изкарат от организмите ни.

— И в това няма логика — каза Фей. — Защото нещата, които изпробват в „Шенкфийлд“, са смъртоносни. Отровни и нервнопаралитични газове. Ако сме били заразени с такова нещо, сме щели да умрем на място или да получим необратими мозъчни увреждания и да бъдем осакатени за цял живот.

— Може би заразата действа бавно — предположи Доминик — и е нещо, което предизвиква тумори и левкемия, проявяващи се след две-три или пет години.

Тази мисъл ги шокира и ги накара да млъкнат. Те се заслушаха в тиктакането на часовника в кухнята и в печалния вой на вятъра по стъклата на прозорците и се запитаха дали в телата им не се развиват злокачествени образувания.

— Може и да сме били заразени и бавно да се разлагаме отвътре, но аз не мисля, че е така — рече Ърни. — В края на краищата в „Шенкфийлд“ изпробват потенциални оръжия. А какво приложение би могло да има оръжие, което убива врага с течение на много години?

— Никакво — съгласи се Доминик.

— Освен това как може химична зараза да обясни странното явление, на което си станал свидетел в дома на Зебедая Ломак?

— Нямам представа. Но сега, след като знаем, че са блокирали магистралата, използвайки оправданието за изтичане на токсини, теорията ми за промиването на мозъците ни звучи много по-правдоподобно. Защото преди това не можех да си обясня как някой ни е задържал достатъчно дълго, за да ни накара да забравим онова, което сме видели. Но карантината им е осигурила необходимото време и ни е предпазила от любопитни погледи. Ето защо, сега поне имаме представа срещу какво сме изправени. Американските военни, вероятно в тайна конспирация с правителството или сами, се опитват да скрият нещо, което се е случило тук и не е трябвало да става. Не знам за вас, но мисълта, че имам работа с такъв силен и потенциално безмилостен враг ме плаши до смърт.

— Стар морски пехотинец като мен би трябвало да презира военните — каза Ърни. — Но те не са дяволи. Не можем прибързано да стигнем до извода, че сме жертви на конспирация на крайно десни сили. Страдащите от параноя писатели и филмопроизводители в Холивуд печелят милиони от тази налудничава идея, но в реалния свят злото е по-изкусно прикрито и тънко доловимо. Ако военните и правителството са отговорни за случилото се с нас, не е задължително мотивите им да са неморални. Те вероятно мислят, че са постъпили по единствения правилен начин в дадените обстоятелства.

— Но независимо дали е разумно или не, ние трябва да разберем какво е станало — заяви Фей. — Не го ли сторим, никтофобията на Ърни със сигурност ще се влоши. И твоят сомнамбулизъм, Доминик. И тогава какво ще правим?

И тримата знаеха отговора на този въпрос — дуло на пушка в устата, пътят към спокойствието, който бе избрал Зебедая Ломак.

Доминик погледна регистъра на мотела и видя едно име, което го развълнува. Доктор Джинджър Вайс. Адресът беше в Бостън.

— Джинджър — каза той. — Четвъртото име, написано на плакатите с луните.

Калвин Шаркъл, шофьорът на товарен камион от Чикаго и мъжът с очи на възкръснал мъртвец на една от моменталните снимки, се бяха регистрирали в мотела малко преди доктор Вайс. Първите гости за деня бяха господин и госпожа Алън Рукоф и дъщеря им от Лас Вегас. Доминик беше готов да се обзаложи, че те са младото семейство от снимката, направена пред вратата на стая номер девет. Името на Зебедая Ломак не фигурираше в регистъра. Той явно бе имал лошия късмет само да се отбие да вечеря в грила. Някое от останалите имена можеше да е на младия свещеник на другата моментална снимка, но ако беше така, той не бе вписал духовния си сан.